Отгоре всичко изглеждаше доста безобидно. Керванът от коли се бе разтеглил на няколко километра облаци прах и пронизващи ги, искрящи във всички цветове, лумващи под слънцето със стъклата и огледалата си машини. Понякога състезателите сменяха местата си, сякаш съгласувано си отстъпваха взаимно. Впрочем фламенкото и камчатката се бяха откъснали много напред. Най-малко половин километър делеше лидерите от червения питър турбо, който „шеташе“ по шосето, от едната канавка до другата, като не оставяше петнистия хънтър да го изпревари. Отгоре това също изглеждаше доста безобидно, макар че от време на време, когато на екрана на телевизора във вертолета се появяваше среден план на летящите почти като залепени коли на Лучников и Хънт, а после в едър — озъбените и сякаш сплескани от напрежението лица на състезателите, едва забележими през стъклата, покрити с червеникав прах, Таня изпитваше страшно притеснение. Тя виждаше как седналите наоколо — Брук, Мешков, Фофанов, Сабашников, Востоков, Беклемишев, Нулин, Каретников, Деникин, след всяка маневра на колата на Лучников избърсваха потта от челата си и се споглеждаха. Всички бяха крайно развълнувани. Бързият като картечна стрелба говор на телевизионните коментатори допълнително опъваше нервите.
„…Сложна и изнурителна борба се води сега между Андрей Лучников и Били Хънт. Кой би допуснал, че издателят на «Куриер», когото още преди много години зачеркнахме от списъка на нашите състезатели, ще окаже такава съпротива на прославения автоловец от бялото племе на Африка? Колите вече слизат към Туак, скоростта нараства. Вираж. Хънт кривва наляво, опитвайки се по ронещия се ръб на пътя, мачкайки надвисналите дрянови храсти, да мине пред турбото. Лучников също кривва наляво, а ето че сега той, сякаш предвидил поредната маневра на Били, изхвърля колата си надясно. Пред тях има къс прав участък от пътя. Лучников е на корпус и половина пред Хънт. Междувременно водачите в състезанието продължават стремителното си движение, граф Новосилцев е като залепен зад Конт Портаго. Двете коли излизат от рекордния график на «Антика ралито». Обърнете внимание, госпожи и господа, на автострадите за Кючук Узеню, Туак и Капсихора движението фактически е спряло. Публиката е слязла от колите си и гледа като омагьосана кервана на състезанието, който прелита долу по пътя на римските легионери. Внимание! Вираж по 14-градусовия наклон! Фламенкото и жигули-камчатката го изминават в предишния ред. Внимание, внимание, внимание! С бясна скорост, сякаш иска да излети над морето, към виража приближава питър турбото. Но какво прави Хънт? Господи, той го засича! «Ловецът» буквално прескача камъните оттатък канавката на пътя, над главозамайващата пропаст, и изниква на височината пред Лучников! Не, неслучайно целият свят говори за невероятния усет на белия ловец Хънт! Той чувства пътя с всеки милиметър на колелата си, с всеки милиметър на собствената си кожа! И тъй, пред всички продължава да е Конт Портаго, по петите го следва граф Новосилцев, мощно ги настига «ловецът». Лучников още се опитва да спаси положението, но май силите му са свършили. Между другото какво ли е накарало двамата ни ветерани да участват в ралито? Не ви ли се струва, господа, че тук се крият политически подбуди? Вие, разбира се, сте забелязали на някои коли призивни лозунги на СОС. Извинете, отвлякох се. Водачите в състезанието изминаха половината от античната змия, сега вече пред очите им са розовите скални издатини на Капсихора…“
Лучников нямаше време да отдава дължимото на „невероятния“ усет на мистър Хънт. Честно казано, беше стъписан, когато видя как петнистото чудовище се изсули от камъните и му затвори изхода от виража. Той загуби обороти и сега хънтърът стремително се отдалечаваше нагоре подир камчатката, а отзад вече приближаваха двама италианци, едно ферари и едно мазерати, по чиито пети беше някакъв германец с порше. Пътят заобикаляше дълбоко дере, те с Хънт се изкачваха и виждаха от другата страна на пропастта летящите надолу Портаго и Новосилцев. Графът още веднъж вдигна ръка, показвайки на Андрей, че е видял всичко и е оценил ситуацията. Володя вече трябва да разчита само на себе си. Сега трябва да изпревари фламенкото — това е задачата му. Колкото може по-скоро да изпревари Конт Портаго и да накара испанеца и южноафриканеца да се борят помежду си.