Лучников смени скоростта, с три натискания на педала форсира турбината. Ръмжейки, турбо питърът набираше обороти. Пътят сега летеше право към пропастта, отпред се мержелееха трите жалки бели стълбчета на ограждението, а зад тях беше яркосинята бездна на морето. Остър завой. Скърцане на спирачки, миризма на горящи гуми. Завоят е минат и пред очите се разкрива нова пропаст. Разстоянието между „ловеца“ и камчатката намаляваше. Лучников ясно виждаше всичко: тук явно наскоро бе валял проливен дъжд и прахът се бе слегнал. Той виждаше дори пукнатините в глинесто — каменливия край на пътя по вътрешната дъга на завоя и успя да помисли, че тук, на това място, графът вероятно получава първата възможност да изпревари фламенкото, защото канавката е достатъчно широка и ако не се срути веднага под колелата на камчатката, графът ще излезе пръв и ще спечели състезанието, защото по-нататък няма да има други възможности за изпреварване. Аз бих рискувал, успя да си помисли той и видя, че Ново-Сила също рискува, засилен се хвърля към канавката и — земята начаса се срутва под него.
По дългото нанагорнище след лидерите идваха най-малко двайсет коли и значи най-малко двайсет състезатели освен Хънт, Портаго и Лучников станаха свидетели на трагедията. Да не говорим за пътниците и пилотите на цяло ято вертолети, камо ли за милионите телевизионни зрители.
Изгубилата почва под колелата си Камчатка се заби в стърчащия от пропастта каменен зъб и се преобърна във въздуха. Ударът явно бе толкова силен, че обезопасителните колани се скъсаха и тялото на граф Новосилцев изхвърча от седалката като от катапулт. Миг — и тялото, и колата изчезнаха на дъното на пропастта. Сред рева на двигателите никой не чу избухването на резервоара.
Впоследствие всички участници в състезанието признаваха, че са изпитали мигновен шок, когато са видели гибелта на камчатката. Дори водачът Конт Портаго намали, няколко мига изгуби дори Били Хънт. Това позволи на Андрей Лучников да изпревари и двамата и да се откъсне напред, защото не намали и не изгуби нито миг. Впоследствие призна пред себе си, че от самото начало, още от вечерта, когато Володечка бе обявил намерението си да участва в състезанието, дълбоко в душата си той си бе представял нещо подобно и със сигурност бе знаел, че няма да намали и няма да загуби нито миг, защото в това състезание трябва да победи не Новосилцев и още по-малко Лучников, а СОС. Както се бе засилил по наклона към селището Парадизо, той видя на хълма гръцката черква, понечи да се прекръсти, но си помисли, че с това ще загуби частица от мига, така че не се прекръсти, а само прошепна: „Царство ви небесно!“ „Царство ти небесно, Володка! Царство ви небесно, Камчатка, Ново-Сила! Силни приятелю на живота ми!“
— Царство ви небесно! — изръмжа той, когато зърна в огледалото настръхналите, излитащи в този момент над виража фламенко и „ловец“. Изведнъж се преизпълни с ярост и вдъхновение и разбра, че е победил.
Когато на екрана на телевизора се появи простряното на камъните тяло на рицар с галски шлем, всички във вертолета се прекръстиха, Таня също се прекръсти — за пръв път в живота си. В очите на всички имаше сълзи, а Тимоша Мешков ридаеше като дете.
Междувременно вертолетът летеше над трасето на състезанието и Таня, още преди да успее да осмисли онова, което бе направила за пръв път в живота си, погледна през прозореца към другия борд и изведнъж ясно видя на върха на хълма бяла каравана и легнал на покрива й човек е винтовка. Тя сграбчи за рамото Востоков и му посочи с ръка, безсилна да продума. Востоков мигновено включи своята минирадиостанция.
— Саша, внимание! Бяла каравана форд на хълма веднага след Парадизо. На покрива има снайперист!
От летящото пред тях ято вертолети моментално се откъсна един реактивен „Дрозд“ и се стрелна надолу. В машината на „Куриер“ успяха да забележат как сянката на вертолета легна върху бялата каравана, как помръдна рамото на снайпериста — изстрел. В следващия миг керванът на състезанието започна да завива зад огромните скали по висящата над морето камениста тясна пътека към Нов свят. Пилотът свърна към морето, всички се втурнаха към левия борд и радостно въздъхнаха — отпред продължаваше да лети яркочервеният турбо питър.
— Господ е насочил погледа ви, мадам — прошепна Фофанов и целуна ръката на Таня.
Лучников, естествено, не забеляза нито изстрела, нито самия снайперист, който се целеше в него от хълма. Не би могъл да види и юнаците, които скочиха от вертолета на Чернок право върху покрива на караваната и заловиха снайпериста. Той изобщо, кой знае защо, предпочиташе някак да не забелязва предпазните мерки, които приятелите му вземаха за неговата защита, макар да разбираше, че „групата за незабавни действия“, подчинена пряко на Чернок и следователно на СОС, винаги е в готовност. Разкъсаната дупка от куршум в лявото задно крило на питъра щеше да види по-късно. Сега той летеше към разкошната, застроена в псевдогенуезки стил, ликуваща Сугдея, към победоносния финиш.