Вечерта в „Каховка“ Лучников, приятелите му и Таня, избягали от гостите в куличката, гледаха по канала на Ти Ви Миг първия разпит на снайпериста. Беше трийсетгодишен късо подстриган мършав субект, който, колкото и да е странно, много напомняше Ли Харви Осуалд. Говореше чист руски, без никакви яки акценти, следователно произходът му беше вревакуантски. Никой впрочем не можа да го идентифицира. Правеха се предположения, че е от северозападната част на Острова, където в района на Караджа и Нови Чуваш съществуваше доста затворена в себе си колония от потомци на гвардейски казаци, най-сигурния резерв на „вълчесотниците“.
Излегнат във фотьойла и преметнал крак връз крак, престъпникът се усмихваше със сдържана наглост, скривайки известна уплаха, но и не без известно удоволствие: все пак беше център на такова внимание.
— Вашето име, господине? — учтиво го питаха застаналите около него осваговци.
— Иван Шмид — усмихваше се престъпникът и махаше с ръка. — Викайте ми Ваня, момчета.
Той категорично отричаше да е вземал каквото и да било участие в покушението срещу новия шампион, а уликите, толкова очевидни, изобщо не удостояваше с внимание. Винтовката със снайперистки прицел лежеше на бюрото и камерата на няколко пъти я показа в едър план. Ама, моля ви се, господа, и през ум не ми е минавало да стрелям, просто наблюдавах състезанието, просто гледах с едното око през прицела, за да виждам по-добре. Всъщност тая джаджа изобщо не е оръжие за мен, а нещо като далекоглед, господа, именно, далекоглед, как другояче да я нарека. Когато нямам подръка бинокъл, гледам през този далекоглед, господа.
— Значи това е далекоглед, господин Шмид? — попита осваговецът, сочейки вещественото доказателство.
— Именно, вие сте абсолютно прав — усмихна се „господин Шмид“.
— Защо тогава към далекогледа, господин Шмид, е прикрепена винтовка? — попита осваговецът.
— Ами разбирате ли… — измънка престъпникът с наведени очи, а после погледна изпод вежди и забърбори, въртейки глава, разцъфнал в очарователна усмивка. — Ами знаете ли… понякога… когато нямам подръка оръжие, аз, разбира се, използвам този далекоглед като винтовка, но… господа, в случая аз не бих могъл да стрелям по нашия руски шампион, дори това да е другарят Лучников, та нали съм патриот, господа, и изобщо, господа, защо се държите така е мен, разбирате ли, хванали сте ме грубо, измъчвате ме с нетактични въпроси, позволете ми да ви напомня за конституцията… нали не сте ГПУ, а?…
На това място Ти Ви Миг прекъсна прекия репортаж и на екрана отново се замяркаха кадри от „Антика ралито“. Сега непрекъснато ще повтарят тази програма, докато във всички барове по целия Остров публиката не научи наизуст и най-незначителните епизоди от състезанието — от началото до края.
Утре ще пуснат мерзавеца под гаранция и ще започне безкрайна следствена и съдебна епопея, а през това време той ще се чупи я в Гърция, я в Латинска Америка — каза Фофанов.
— Нима няма да получи дори присъда? — възмути се Таня. — Востоков, вярно ли е?
— Да, можем да смятаме, че господин Шмид се отърва леко — Востоков някак многозначително се усмихна на Таня. — Такива са гримасите на буржоазната демокрация, мадам.
На екрана започнаха да се появяват лицата на победителите.
— Истинският победител в състезанието е граф Владимир Новосилцев — мрачно каза от екрана измъченият Лучников.
— Цяла поредица от случайности — ето причината да остана втори — процеди през зъби Били Хънт.
— Следващата година аз ще бъда пръв! — ярко се усмихна Маста Фа.
— Дълбоко съм потресен от гибелта на моя приятел и роднина — почти без да се обърне към камерата, каза Конт Портаго.
— Как, ама те роднини ли са? — изненада се мадам Мешкова. Ами да, разбира се, те са сватове… или как се казваше на руски, отвърна мадам Деникина. Дъщерята на Володя миналата година се омъжи за племенник на Портаго, барон Ленц. Ха, това е ново за мен, каза мадам Фофанова, и какво, доволна ли е Катя от този брак?
Екипът на Ти Ви Миг отново прекъсна програмата. В сгъстяващия се здрач под лъчите на фаровете преведоха някакъв тип с белезници, после показаха вътрешността на полицейския фургон, където имаше още двама арестувани. Около фургона се мотаеха тълпа репортери и любопитни. Коментаторът на Миг, ловко извърнат с лице към камерата, бърбореше в микрофона на английски: