— Край трасето на състезанието в околностите на Парадизо полицията е арестувала още трима заподозрени, въоръжени със снайперски пушки. Изглежда, някой от участниците в състезанието е бил мишена за тези храбри ловци…
Всички седяха във фотьойлите, само победителят Андрей лежеше на килима в ъгъла на стаята и гледаше не телевизора, а през прозореца, където зад хълмовете на Библейската долина изстиваше залезът.
После всички си тръгнаха и Андрей за пръв път остана насаме с Таня в своята „куличка“, за пръв път с нея в дома на баща си. Няколко минути мълчаха, усещайки как между тях се разширява някаква зона на пустота и мрак.
— Таня — повика я най-сетне Андрей. — Можеш ли да ми дадеш сега?
Гласът му леко трепереше. Случва се нещо особено, помисли си Таня, но не се помъчи да вникне по-дълбоко в това особено нещо. В сумрачната стая с плуващи по стената последни отблясъци от залеза й се стори, че сега той излъчва такъв мощен зов, какъвто не е познавала никога преди. Не се извърна към него веднага, но тялото й откликна моментално и тя цялата се разтвори. Развърза презрамките на раменете си, роклята, нещо като туника, се свлече на пода. Свали пликчетата и сутиена. Приближи се до лежащия на килима мъж, който сякаш целият трепереше, чиито очи светеха, който издаваше жални кудкудякащи звуци. Какво така кудкудяка, помисли си тя, отпускайки се до него на лакти и колене, може би така плаче? Тя потреперваше от толкова познатата й от предишния живот смесица на мерзост и въжделение. Той влезе в нея и тя за пръв път се почувства така с Андрей — той сякаш веднага я запълни цялата, от слабините до гърдите, стори й се, че в този момент стана необикновен, огромен, всеки път стъписващ, като „мъжленцето“.
— Е, значи ме спаси, спаси ли ме, спаси ли ме, спаси ли ме? — питаше той, стиснал бедрата й в длани.
Тя мълчеше и се стараеше да не застене, хапейки устни. Гад, мислеше си, жалък сополив парцал, фалшив супермен, мислеше си, и леко се поклащаше в такт с неговите движения.
— Значи изпълни задачата? — питаше той, хленчейки, мокър от сълзи и пот, и я разкъсваше с невероятно странна мощ отвътре. — Изпълни задачата, която са ти дали господарите ти? Опази ценен за Русия кадър? Защо мълчиш, курво? Тебе питам, хайде, отговаряй… Таня, Танечка, отговаряй…
— Не мога да говоря — изхриптя тя, чувствайки, че още миг — и ще дойде изпразването.
— Всичко това обаче се бавеше, той нарочно проточваше всичко това. Мократа му ръка, която докосваше зърната й, беше слаба, но вътре мърдаше нажежен маркуч и тя не издържа — застена.
— Не можем да говорим, а? — мърмореше той, давейки се в сълзи. — Пазим професионалната тайна, другарко сътрудник? Ама да спасяваш живот можеш, можеш, нали? Защо спаси мене, а не спаси Володечка, гадино, dirty cunt99, курво наемна…
И тогава започна на тласъци да изхвърля в нея всичко, което имаше в себе си, цялата натрупала се у него нищожност, слабост и страх, и тя отговаряше на този могъщ фонтан със свои взривове на омерзително съжаление и защита.
Няколко минути лежаха един до друг на килима, без да си продумат.
— Извинявай — смотолеви той най-сетне. — Вече след финиша един доброжелател ми подхвърли пълната информация за тебе. Извинявай, Таня… — той се пресегна и докосна гръдта й.
Тя ужасена се дръпна и просъска:
— Нищожество…
Тогава той стана и отвори вратата към банята. Ивицата светлина пресече крака й, тя го отдръпна.
— Твоята стая е наляво по галерията — каза той. — Там има и баня. Не се мотай, след половин час започва приемът. Хайде престани, Танка. Права си, някаква гадост се изля от мен, но прости ми, прости ми — изведнъж тя с ужас усети, че той се усмихва, усмихва се излеко, както преди, сякаш нищо не се бе случило, сякаш не бе прегазил току-що трупа на приятеля си, сякаш не бе излял в нея, като в леген, някаква своя страхлива слуз.
— После ще си поговорим и ще изясним нещата. Хайде, Танка, хайде, ставай! — предишният снизходително — победен тон.
— Не съм ти Танка — изхриптя тя, без да помръдне.
Той затвори след себе си вратата към банята. Зашуртя вода.
Известно време тя лежа, без да помръдне. Струваше й се, че животът й изтича от нея, че мълниеносно измършавява, че щръкват всичките й кости, злобата и отвращението си отиваха заедно с живота, заедно с прелестта, която по-рано понякога изненадваше и самата нея, всичко изтичаше и единствено тъга, тежка и тревожна, изпълваше сърцето й. Тя разбираше, че това е последната й среща с Андрей, че зад тази врата вече нищо не е останало за тях двамата.