После стана, събра всичко свое — роклите и чантите, пътьом зърна образа си в огледалото, равнодушно си помисли, че още има прелест в нея, и отиде там, където й бе казал — по галерията наляво, в своята стая — да се измие и да се подготви за тържеството. В края на коридора видя силует на младо момиче с тъмен пуловер. Момичето седеше на перилата, подпряно на един стълб, и пушеше. Не обърна никакво внимание на Таня.
Тези приеми в чест на „Антика ралито“ в дома на предводителя на дворянството на феодосийска губерния отдавна вече бяха традиция. Освен участниците в състезанието на тях обикновено присъстваха членовете на Временното правителство и видни вревакуанти, ръководството на Клуба на Белия воин, дипломати от уж несъществуващи посолства, крупни индустриалци, военачалници от форсиза, лидери на национални и религиозни общности, в частност представители на ханския двор, депутати, видни граждани — всички смятаха, че е чест да получат покана за дома на Лучников-старши, но не се смяташе за недопустимо и да дойдеш без покана: огромното дивно имение на стръмния склон на Сюрю Кая беше отворено за всички през цялата нощ. С една дума, ставаше голяма блъсканица, същинска Ходинка100.
Колкото до „врепремиера“ Кублицки-Пиотух, той бе пристигнал в „Каховка“ тайно още рано сутринта, за да си поговори поверително с Арсений Николаевич. Навремето Кублицки-Пиотух бе слушал лекциите на Арсений Николаевич по история на Русия, беше един от любимите му ученици, впоследствие надмина учителя си и стана изтъкнат изследовател на ранното руско християнство. Съдбата го направи премиер, без той изобщо да го бе желал, поради някакви между- и вътрешнопартийни интриги. След като се озова на върха обаче, скромният, интелигентен и беден Кублицки-Пиотух сметна този обрат на съдбата за решаващ и изключително важен за него, повярва в своето избраничество и започна да изпълнява дълга си най-съвестно, макар че от време на време, а напоследък все по-често изпадаше в стъписващо объркване.
„Врепремиерът“ завари своя учител да прави сутрешната си гимнастика. Слугата го заведе в парка и му каза да вдигне глава по-високо. Когато я вдигна, държавникът видя в прозрачния коктебелски въздух сухата фигура на стария Лучников, който се катереше по въже към върха на отвесна скала. Докато гледаше отдолу това изкачване и последвалото слизане, Кублицки-Пиотух все повече се изпълваше с увереност, че е дошъл на точното място, че старият Лучников е уникален и както и него, Кублицки-Пиотух, Господ го е избрал за велико дело, а когато научи, че Арсений Николаевич използва алпинизма като средство за борба срещу спохождащите го световъртежи, окончателно се увери в това. Арсений Николаевич пък, като забеляза още отгоре, от скалата, фигурата на премиера долу, разбра, че отново историята е дошла да го призове, тръбата свири за херолдите, и се преизпълни отначало с тъга, а после с решимост да „отстреля“ от себе си всичките тези исторически призиви. Цял ден бяга от Витя, както наричаше главата на правителството, като се оправдаваше със заетостта си, с подготовката за приема, а Кублицки-Пиотух цял ден се разхожда из парка под скалистия профил на Пушкин или седя в шезлонга, наблюдавайки морето, мислейки, че в това днешно съзерцание може би се крие някакъв духовен, но способен да премине в политически изход от поредното объркване. Докато страната от сутринта до вечерта благополучно се оправяше без ръководство.
На здрачаване пристигна секретарят на премиера, донесе тъмносиния му костюм „Пиер Карден“ с ордена „Владимир“ в петлицата. След като се облече, Кублицки-Пиотух започна да наблюдава през прозореца на кабинета на Лучников пристигането на разкошните мерцедеси, ролс-ройсове, линкълни и русо-балти и отново да се изпълва със своето историческо объркване, което, естествено, достигна върха си с пристигането на колата на съветския ИПИ, един брониран ЗИЛ.
Преди церемонията по награждаването помълчаха една минута в памет на загиналия граф Новосилцев, достоен гражданин и истинска гордост за „спорта на Русия“, както го нарече врепремиерът. След като употреби тази дръзка формулировка, Кублицки-Пиотух хвърли поглед към съветските другари. Месестото лице на директора на Института по изучаването не изразяваше нищо. Току-що пристигналият тайнствен генерален консултант Кузенков много симпатично наклони глава.
Тялото на граф Новосилцев беше изпратено във Владимирския храм на нос Херсонес. Там предстоеше да го опеят, а след завършването на приема за там щяха да заминат всички съученици.
100
На 18.05.1896 г. на Ходинското поле в северозападната част на Москва при раздаването на подаръци по случай коронацията на Николай II поради голямата блъсканица и срутвания загиват 1389 души, осакатени са 1300. — Б.пр.