Да хвърлиш ръкавицата на предизвикателството на гениални автомобилни състезатели на съвременността, като Били Хънт и Конт Портаго, като нашата талантлива островна младеж — това беше огромен риск. Ала Новосилцев реши да го поеме, за да могат гражданите на Острова именно на този ден да прочетат върху нашите коли абревиатурата на основания от нас нов руски политически клуб — Съюза за обща съдба.
Надявах се, че именно граф Новосилцев ще съобщи за създаването на новия клуб при този тържествен акт. Това не стана и сега аз поемам тази мисия.
СОС не е политическа партия, защото неговите призиви са отправени към всички граждани от целия политически спектър. Основната идея на Съюза е чувството за общност с нашата историческа родина, стремежът да излезем от островната еуфорична изолация и да се присъединим към великия духовен процес на човечеството, в който на страната, която ние от деца наричаме Русия и която нарича себе си Съюз на съветските социалистически републики, е отредена особена роля. Ние призоваваме към размисъл и дискусии и в краен исторически смисъл към обединяване с Русия, тоест към един дръзновен и благороден опит да споделим съдбата на двеста и петдесет милиона наши братя, които десетилетие след десетилетие сред мрака на безкрайни страдания и проблясъците на вълшебно тържествуване осъществяват неповторимата нравствена и мистична мисия на Русия и народите, крачещи заедно с нея. Кой знае, може именно Крим да се превърне в онова електронно запалване на руския мотор, с което той ще поеме по световното антично трасе. В този тържествен и толкова обичан от нашето население ден аз съм щастлив да съобщя за създаването на Съюза за обща съдба в островната част на нашата страна и за намерението на нашия съюз да участва в поредните избори за Временна държавна дума. Ние няма да издигаме свои собствени кандидати, но ще подкрепяме онези кандидати на различни партии, които споделят нашата историческа философия. Народът на Острова трябва да направи избор и този избор ще бъде не сляп, а съзнателен. Публикациите на „Куриер“ и други съчувстващи на СОС печатни органи дават правдива картина на днешния живот в Съветския съюз. Те не крият нищо от нас. За това мога да гарантирам с честта си. Изборът на Обща съдба ще се превърне в жертва за всички нас. Ние можем само да се досещаме за мащабите на тази жертва. Колкото до самия избор, формулираме го така: сито живуркане в задния двор на човечеството или участие в месианския път на Русия, а следователно в духовния процес на нашето време. Вие ме познавате, познавахте нашия герой граф Новосилцев, познавате летеца Чернок, индустриалеца Мешков, професор Фофанов, дипломатите Сабашников и Беклемишев… Ние ви призоваваме да се присъедините към Съюза за обща съдба, да гласувате за хората, верни на тази идея. Сега аз казвам — СОС! Господи, укрепи!
Лучников остави купата на масата. В тази пауза залата сякаш се взриви. Кой би помислил, че събралият се тук каймак на обществото ще вдигне такава дандания? Аплодисменти, свирене с уста, възторжени викове и ругатни, имаше дори котешко мяукане. Той вдигна ръка и веднага настъпи тишина. Властта на идола вече действа, помисли си той, преди да приключи речта си със сърдечна благодарност към организаторите на ралито и към правителството, фирмите и спортните съюзи, с приятелски поздрав към чуждестранните участници и гости, както и с думи на възхищение по адрес на прелестните дами, почели ни днес с присъствието си.
Не сбърка. Камерите тутакси се извъртяха към дамите, отначало за обща панорама на цялата бляскава компания, а после отделиха „едрово“ мадам Татяна Лунина, Марго Фицджералд и Лучия Кларк, която, естествено, помаха на телевизионните си обожатели и викна в микрофончето: „Хелло, СОС!“ И в това Лучников никога не беше се съмнявал: вълшебната Лучия никога не би пропуснала възможност да изскочи на гребена на събитията.
Сензацията се разрази гръмовно. СОС ще участва в изборите за Дума! Стъписаният врепремиер Кублицки-Пиотух, запъвайки се на всяка дума, довърши процедурата по награждаването. Били Хънт беше вбесен: явно не всичко му бяха превели, но бе разбрал, че изобщо не става дума за автомобили, че е бил въвлечен в някаква глупашка неавтомобилна афера. Затвореното лице на баща му. Свирещият с два пръста Антошка. Кикотещата се и свиреща също като него златна мацка. Ха, ами че това беше една от онези, които бяха гостували в „Каховка“ през пролетта!
Маста Фа се опита да каже нещо за движението „яки“, но явно и той, и самото движение нямаха достатъчен опит в тези неща, той току сменяше новия език с татарски, руски и английски, получи се някаква абракадабра, почти всички се смееха. Надменното и безучастно лице на Татяна. С целия си вид показва, че е чужд човек тук. Съсредоточеното шушукане на служителите на съветския ИПИ. Марлен, който с любопитство разглежда възбудената тълпа.