„Особеният“ поглед изпод тъмните очила не остави Лучников на мира и тогава, когато тръгна към Югозападната поляна да дава пресконференция. Сега успя да огледа дамата с черен пуловер и бял панталон. Доста стройна фигурка, но принадлежи на явна американска досадница, някоя млада професорка русистка. Той попита Брук дали случайно не познава… Брук случайно знаеше всичко — дамата била пристигнала от Ню Йорк за сесия на Амнести Интернешънъл, мисис Кълифлауъ, или мадам Кебидж101, нещо такова, шефе… Лучников веднага забрави за дамата.
Междувременно на цялата територия на „Каховка“ — в холовете, на терасите и на полянките в парка, бе започнало коктейл партито с бюфет и вечеря за желаещите да вечерят, а те се оказаха доста. Таня изведнъж остана сама и, разбира се, веднага си помисли, че е просташко от страна на Андрей да я остави сама насред цялата тая идиотщина. Взе си от бюфета чаша мартини и тръгна нагоре към площадката на солариума, където й се стори, че има по-малко хора. Но и там всички безцеремонно се втренчиха в нея. Някакви групи сноби съвсем неприкрито я оглеждаха и се усмихваха. Когато мина покрай една от тези групи, Таня дори каза в лицето на някаква окачалка за скъпи украшения: „Какво си ме зяпнала, дъртофелнице?“ Дамата отскочи и бързо забърбори нещо на френски, но слисаната компания явно разбра изтънчената по московски фраза.
От ъгъла на терасата Таня гледаше залива с пропълзяващите габаритни фарове на гемии и яхти, купчините светлини покрай брега и святкащите, намигащи, преливащи се кристали на Коктебел в подножието на планината. Тя се взираше в далечината, за да не вижда ярко осветената полянка наблизо, където направо на тревата бяха насядали журналистите, а с лице към тях стояха съучениците, основателите на СОС, и сред тях — Андрей, строен, с тъмносин костюм; хубав мъж, дума да няма. Отдалече изглеждаше така, сякаш не бяха минали десет години, сякаш той бе все същият щур и весел Лъч, когото бе обикнала в кръчмичката на „Качаловская“. Ала илюзиите бързо се разпръснаха. „Лъчът“ сложи на носа си пенсне ала Чехов и зачете на журналистите някакъв пореден стейтмънт. Кой знае защо, това пенсне дяволски дразнеше Татяна: дори не може да си купи нормални очила, вечно нещо се прави на интересен, сноб със снобите такъв, цялото това мъжество и решителността са гола показност, защото сега тя знае колко треперлив и хлъзгав може да бъде той, не можеш я измами вече, всичко е едно изфукване и само заради това изфукване повлича милиони щастливи хора след себе си към мръсното бунище.
О-ла-ла, какви времена енд нрави, мъжете са откачили по политиката, красавиците са принудени да съзерцават природата. Ето ви причините за лесбийството, не е ли така, госпожо? Тя се извърна. Двама плейбои с мустаци ала Риимс нагло се усмихваха и й подаваха визитните си картички. Списанията „Клюкар“ и „Сваляч“, мадам. Искаме да се запознаем. Двамата мерзавци се приближиха съвсем, а единият („Свалячът“) дори сложи ръка на бедрото на Таня. Доволна ли сте от приятеля си, мадам? Не, не, никакви съмнения, но нашите читатели биха искали да научат някои подробности. Вашите интерсекции спонтанно ли се случват, или съществува някакъв режим, нещо като график? Какви насоки дава в този смисъл съветската сексология? Противозачатъчни средства, мадам? Известно ли ви е, мадам, че законният ви съпруг Лунин е станал шампион на Съюза по тласкане на гюле? Той има ли си любовница? Таня, колко ръце ви трябват, за да преброите приятелите си? Мадам, не съзирате ли в Идеята за обща съдба ярко изразено мъжко начало, стремеж на нещо горещо и твърдо да се внедри в гигантската женствена плът?
През това време папараци подтичваха наоколо и снимаха така наречения разговор, мача на една врата, защото мерзавците не оставяха Таня дори да си отвори устата. Най-сетне тя отърси ръката на „Сваляча“ от бедрото си и небрежно го чукна с пръст по носа. И на двамата, дето се вика, им увиснаха челюстите.
— На въпроса с въпрос, авери — с нагъл ленив глас каза Таня. — Вие самите какво отношение имате към Идеята за обща съдба?
— Горещо я приветстваме! — бързо избъбри „Свалячът“.
— Искрени нейни поддръжници сме — смотолеви „Клюкарят“.
Тя избухна в смях.
— Причина за смеха, госпожо? — бързо попита „Клюкарят“.
— Един вид мастурбация, нали? — изтърси „Свалячът“.
Явно бяха сащисани от нейния ленив и нагъл тон.