Започна да я втриса. Покрай масата, до която седяха те над Коктебелската долина, се мярна някаква сянка, деликатно изщрака фотоапарат.
— Таня, стегнете се — промърмори Бакстър. — Не се вълнувайте. Не се тревожете за нищо. Всички снимки ще бъдат унищожени. Ако искате, ще вземем самолета още днес. Ако искате, първо ще заминем за Лондон, за Париж, за Ню Йорк или пък направо за Нова Зеландия… Или през нощта ще отплаваме с „Елис“. Ако искате, тръгнете сама или с моята доверена секретарка мисис Хигинс… С една дума, може старият болт да си е изтъркал резбата, но за себе си аз съм решил твърдо: you are my queen for the rest of my life…103, извинете, Таня, това е от една стара песничка.
— Нима това е истина, Бак? — тя вече бе разбрала, че наистина е спасена, че задънената улица изведнъж се е разтворила и в далечината се е появила блажената Нова Зеландия, но ето че завесите отново се заспускаха. — Не, нищо няма да излезе, Бак. Вашите информатори, разбира се, са ви съобщили за децата ми? Не мога да изоставя децата си, а те никога няма да ги пуснат при мен. Те никога не пускат роднини при невъзвращенците.
— Това не е проблем — каза Бакстър. — Просто ще звънна на Алексей и всичко ще бъде уредено за един ден.
— На кой Алексей? — учуди се Таня.
— Косигин — Бакстър премигна няколко пъти с наивните си очички. — Няма да ми откаже. Много пъти сме ловили риба заедно.
Тя избухна в смях. Колко било просто да живееш на този свят! Фред Бакстър звънва на Алексей Косигин и — няма проблеми! Риболов, голф, зелените склонове на зелената нюландия.
Да вървим, Бак. Да направим още една сензация за тази вечер. Не, на Андрей няма да кажем нищо, няма да му отравяме тържеството. Той ще бъде огорчен от новата сензация, нали ще се отрази върху сензацията СОС, идеята и движението леко ще пострадат. Ще го огорчим по-късно, ще му се обадим по телефона. Откъде? Сега ще решим. Ще му се обадим от морето или след като прекосим морето. Да, да, още днес се махаме от тук, от този Остров, от всичките тези мерзки проблеми, от тези окови, от тази подла абревиатура, мили мой Бак. Аз трябва да свърша само едно нещо. Трябва да се отбия на нос Херсонес в храма „Свети Владимир“ и да запаля там свещ. Ще тръгнем веднага, защото и „те“ смятат да бъдат там сутринта, а не искам да се срещнем.
След пресконференцията, която продължи най-малко два часа, Лучников най-сетне се добра до бутилка шампанско и я пресуши наведнъж, чаша след чаша.
— Хелоу, мистър Марлборо — изведнъж чу зад себе си тих глас и видя до себе си скромната досадница мисис Парели от Амнести Интернешънъл.
— Извинете, мадам… — подзе той и изведнъж се сети: — Кристина!
Не беше лесно да разпознае в тази срамежлива, с ъгловати движения „професорка“ онази разпусната секстерористка, международната курва, скитащата нимфоманка — не бе и мислил по друг начин за нея, ако изобщо някога бе мислил за нея. Тя беше забавен епизод в живота му, а колко такива епизоди бе имало в него! Странно, че веднага се сети за името. Кой знае защо, много отчетливо си спомни гласа, шегата за „Марлборо“ и този лек полски акцент. Изведнъж си спомни всичко с подробности — как бе дошла, битката за полово надмощие и онази чудесна капитулация. Той се усмихна и изведнъж видя, че тя се изчервява, облива се в мъчителна червенина, от шията до ушите, и дори капчица пот се отронва от челото й.
— Не е лесно да ви познае човек, бейби — каза той присмехулно. — Хубава гатанка ми зададохте, бейби. Кой ли, викам си, ме хипнотизира цяла вечер? Признавам, дори си помислих — дали не е някоя терористка? Смайващи промени, бейби. Напълно сте променили стила си. Ново направление в Уименслиб? Или с това е приключено, бейби? Амнести е новата ви играчка? Сигурно сте от заможно семейство? Прощавайте, бейби, за тази градушка от въпроси — стар репортерски навик, бейби. Дори се изчервихте, бейби, просто съм смаян. Изчервяване от свян — това е нещо ново. Класика, така ли? Завръщане към класиката?
— Ако знаехте, Андрей, колко се радвам, че ви виждам — много тихо продума тя, протегна ръка и едва-едва, с връхчетата на пръстите си докосна лакътя му.
Виж ти, виж ти, помисли си той, какъв ток ме удря от нея. Да не би да е влюбена? Хем наистина — влюбена е в мен. Фантастика, тя е сътворила от мен романтичен образ, помисли си Андрей. Не, човек не може да разбере тези женоря, колкото и да се занимава с тях.
Огледа се наоколо — Таня я нямаше никъде. Тогава каза на Кристина, че е гладен като вълк и може би тя ще сподели с него нощната му трапеза. Ще й харесат ли печени „скампи“ с шампанско „Нова светлина“? Окей, той помоли стария Хуа да им сервира маса в южната галерия, от която имаше стълбище право към куличката.