— Май познавате и този негодник, другарю Кузенков? — попита Игнатиев-Игнатиев, кимайки към екрана.
— Не съм ви другар — кресна Марлен Михайлович, наля си пълна чаша уиски, а бутилката недвусмислено отмести по-далечко от неканения гостенин.
— Виж, аз го познавам много добре — ухили се Игнатиев-Игнатиев, без ни най-малко да се смути. — Витя Гангут е нравствен изрод и алкохолик. Приятелче на нашия герой. Явно предателството спрямо родината е в кръвта на тези господа.
След чашата уиски всичко грейна в ярки светлини и хумор.
— Дали да не ви дам пътя, драги ми господине, радетелю на родината? — каза Кузенков на Игнатиев-Игнатиев и рязко му посочи вратата. В жеста му имаше нещо ленинско.
На телевизионния екран лицето на Гангут се размърда. В отговор на въпрос за СОС той се намръщи, сякаш бе смачкал комар на врата си, и промърмори:
— Презирам…
Замярка се нещо чуждестранно. Ти Ви Миг тършуваше за интересни картинки с еднакъв успех из целия свят. Нефт, развратни муцуни на шейхове и революционни лидери, терористи, плейбои, учени, спортисти, манекенки и курви.
— Да, аз съм радетел на Родината си — напомпано подзе Игнатиев-Игнатиев и отново посегна към бутилката, но Марлен Михайлович отново я отмести по-надалече — и в името на борбата с враговете й, с гадини като Лучников, съм готов да се съюзя дори с комунистите нефтодобивници, със самия дявол…
— Какво разбирате под „Родина“? — попита Марлен Михайлович.
Очите на Игнатиев-Игнатиев радостно святкаха — аха, не ме гонят! Все пак някакъв диалог започва!
— Моето разбиране за Родината преди всичко се различава от това на Лучников — бързо, едва ли не задавяйки се, избъбри той.
— И толкоз, така ли — Марлен Михайлович изписа на лицето си разочарование. — Скучничко, господин Игнатиев-Игнатиев. Имам чувството, че и през ум не ви минава за Родината, а в главата ви се върти само Лучников. Това лице ви е станало идея фикс.
Главата на Игнатиев-Игнатиев клюмна и Марлен Михайлович чу глухо отчаяно ломотене.
— Налейте ми скоч — различи думите най-сетне.
— Няма. Не съм ви канил. Вие не ме интересувате.
Игнатиев-Игнатиев се овладя, отметна косата си назад, стана и се разтъпка по килима.
— Не е хубаво да ме пренебрегвате, Марлен Михайлович. Сега аз представлявам онези малобройни сили на Острова, които се противопоставят на епидемията на СОС. Западът, както винаги, се предава. Ние влизаме във връзка с Белград, търсим пътища към Пекин. Ние, седемте леви партии, сме единствените, които могат да направят нещичко срещу СОС…
— И в мое лице търсите съюзник? — позасмя се Марлен Михайлович. — Търсите съюзник в лицето на съветски дипломат? Любопитно.
— Да, вие сте наш потенциален съюзник — каза Игнатиев-Игнатиев. — Имаме сведения, че могъщи среди в СССР не желаят присъединяването и вие сте от тези среди.
— Кой ви каза това, господин комунист нефтодобивнико? — с чашата уиски в лявата ръка Марлен Михайлович приближи и сграбчи Игнатиев-Игнатиев за рамото. Рамото се оказа изненадващо слабо и податливо, главата на кобилообразния субект някак безсилно се люшна. — Отговаряйте! Откъде ви хрумнаха тези глупости?
Игнатиев-Игнатиев мълчеше, главата му безсилно се люшкаше.
— Аз му ги казах — прозвуча важен глас и Марлен Михайлович видя на — прага предразполагащ към себе си господин с брада на Радамес, в когото без усилие разпозна полковника от ОСВАГ Вадим Востоков. Полковникът изящно се поклони, влезе и сложи на масата сребърна кофичка е бутилка шампанско. Виновно разпери ръце.
— Извинете, Марлен Михайлович, но именно аз имах непредпазливостта по време на един от официалните разговори, сиреч разпитите на този криминален господин, да изкажа нещо като такова предположение.
— На какво дължа честта, господин Востоков? — почти весело попита Марлен Михайлович. „Черното и бялото“ вършеха своята работа, светът се опростяваше, като се разпадаше на два цвята и заприличваше на стар телевизионен филм от добрите шейсетте години, когато още нямаше цветно кино, един свят на илюзии.
— Много съм поласкан, че знаете името ми — Востоков ловко отвори шампанското. — Чувате ли как вие нордостът? Започва ураган. В такива вечери е много приятно да разиграваш в уютен хотел партия политически покер.