След уискито шампанското подейства на Марлен Михайлович като сребриста пиеска за пиано след акорди на оркестър.
— Имайте предвид, господин Востоков — каза Марлен Михайлович, излягайки се във фотьойла. — В съседната стая се намира тренираният майор Лопатов.
На екрана на Ти Ви Миг изведнъж се появи „рибешката мас на ленинградските речни фенери“. Кървавите ивици на угасващия залез отвъд мержелеещата се игла на Петропавловската крепост. Ухилените лица на три хлапета с шинели с вдигнати яки и черни шалове, омотани около шиите.
— Съседната стая е празна — любезно каза Востоков. — Майор Лопатов в момента се разкапва от кеф в кабинета за масажи „Банкок“ в Малкия Бем и Копейка — с ваше разрешение.
— Внимание — чу Марлен Михайлович гласа на коментатора. — Репортаж от люлката на пролетарската революция.
Появи се и самият коментатор. Тренчкоут с вдигната яка, шапка с отпусната периферия.
— Снимките са направени спонтанно, без разрешение от властите, молим да ни извините за дефектите в изображението — той се обърна към трите момчета. — Уважаеми дами и господа, пред вас са Игор, Слава и Валера, тримата наричат себе си „новите десни“.
Едно от момчетата измъкна от пазвата си лист от тетрадка, окашля се и зачете: „От името на Комитета «Новите десни от Крестовския остров» ние се обръщаме към руското правителство на Остров Крим, към главнокомандващия Въоръжените сили на Юга на Русия генерал Павлович, както и към началника на ОСВАГ генерал Аритметиков с молба незабавно да арестуват главния редактор на просъветския вестник «Руски куриер» Андрей Лучников. Съветската младеж и нейният авангард «Новите десни от Крестовския остров» смятат, че Андрей Лучников е ренегат и предател на нашата борба…“
После на екрана започна някакво неясно раздвижване, замяркаха се неясни петна. Коментаторът на Ти Ви Миг нахакано обясни, че интервюто се е провалило поради намесата на народната дружина, но „новите десни“ успели да изчезнат с мотоциклет.
— Аха! — възторжено извика Игнатиев-Игнатиев. — Чухте ли? Лучников в ареста! Такава е волята на съветската младеж!
— Ама нали те са „десни“ — като се заливаше от смях, каза Марлен Михайлович, — а пък вие сте „ултраляв“, Игнатиев-Игнатиев.
— Абе има ли някакво значение! — пръскайки слюнка, се развика Игнатиев-Игнатиев. — Важното е да арестуват Лучников! Докато не е станало късно! Той е главният негодник!
— Ето какво нещо е страстта! — съчувствено кимна към него Востоков. — Той обожава Андрей от дете. Неотдавна в ОСВАГ се получи дневникът на господин Игнатиев-Игнатиев. Представете си, Марлен Михайлович, кажи-речи хиляда страници страст, омраза, любов, ярост. Представя си, че е любовница на Лучников.
— Фалшификат! — изкрещя Игнатиев-Игнатиев. — Дневникът е фалшификат!
Очите му мазно лъснаха, сега той явно изпитваше сладостно страдание, каквото изпитват юношите, когато в тяхно присъствие говорят за обекта на любовта им — макар и неверен, подъл, но страстно желан.
— Дайте ми поне малко да си пийна, Марлен Михайлович — жално помоли Игнатиев-Игнатиев. — Налейте ми поне една капчица.
— Донесете от бара две бутилки — строго му каза Востоков. — Пишете ги на сметката на ОСВАГ.
— Слушам — Игнатиев-Игнатиев изскочи от стаята.
Востоков изключи телевизора. В настъпилата тишина се чу виенето на нордоста, или както го наричат тук, бората. Лъч на прожектор огря изровения от вълните морски хоризонт.
— Толкова отдавна искам да си поговоря с вас, Марлен Михайлович — каза Востоков.
Марлен Михайлович се засмя. Сърцето му бе изпълнено с младежко дръзновение. Имаше чувството, че вижда предварително всички ходове на тези оплели се в собствените си хитрости хора, че вижда нелепия смисъл на играта им, тъй като той, Марлен Михайлович, знаеше главната и основополагаща причина за цялата бъркотия. С младежкото си дръзновение той смяташе тази Основополагаща за мерзост и глупост.
Востоков въздъхна.
— Колко отвратително се оплете всичко! Чуйте, Марлен Михайлович, кажете ми откровено, поне вие като едно от главните действащи лица, разбирате ли какво става?
— Въпросът е не дали разбирам или не — каза Марлен Михайлович. — Благодарение на своето възпитание и образование за разлика от вас, другарю белогвардеец, аз виждам Основополагащата…
В стаята отново влезе Игнатиев-Игнатиев. Този път „комунистът нефтодобивник“ бе доведен от професор Кокинаки, иначе казано, полковник Сергеев, който болезнено бе стиснал носа и горната му устна.