— Колите и пешеходците незабавно да освободят уличното платно! Колите и пешеходците незабавно да освободят уличното платно!…
Столичната полиция започна да разпъжда автомобилите, натикваше ги под платаните, по тротоарите и едва ли не във входовете на сградите.
Накрая по булеварда префучаха около половин дузина броневици амфибии с горящи фарове и виещи сирени. Иззад броните им се виждаха само сини барети, килнати на бръснати тилове.
Възторжените викове на населението не стигнаха до ушите на страшно разбързалите се за някъде войници. В ресторант „Марсово поле“ някакъв чужденец предположи, че поделението се е запътило да „завзема“ Министерския съвет. Околните го засипаха с подигравки. След няколко минути на екрана в ресторанта наистина започна репортаж на Ти Ви Миг от Сенатския площад, където стилно светеше колонадата на Министерския съвет и където нахълта бронираната кавалкада. Предаването отново някак внезапно и нелепо секна. Според северния израз Ти Ви Миг този ден явно „не беше на висота“.
Междувременно в едно от автомобилните задръствания на „Площада на Барона“ бе спряло питър турбото на кримския шампион. В по-обикновен момент той, естествено, щеше да е в центъра на вниманието, но сега всички пътници и шофьори подаваха глава от колите, като се стараеха да не пропуснат появяването на челните церемониални съветски колони.
Кристина изведнъж изгуби своя облик на гъвкава и почти няма любовница телохранителка, която бе придружавала лидера на Идеята през всичките тези месеци. Лицето й беше подпухнало от сълзи, в очите й се четеше страх.
— Андрей, моля те, умолявам те, нека веднага се махнем от тази кола — повтаряше тя. — Всички познават шибаната ти кола. Ей сега ще те арестуват. Сложи тази перука и да бягаме. Тези шибани „комита“ може да те пипнат всеки момент…
— От никого не се крия — надменно отговаряше Лучников. Известната на всички телевизионна усмивка не слизаше от лицето му. Черният пуловер, яката на небесносинята риза, същата сигарилос в ъгъла на устата — предишният рекламен облик. — Ако ми представят заповед за арестуване, ще се подчиня. Ако искат да ме приберат незаконно, ще окажа съпротива.
Тя изведнъж избухна в неудържими ридания. Той се ядоса — каква лигла се оказа това „желязно момиче“. Танка никога не би се унижила с такива хленчове. Самият той едва овладяваше вътрешния си трепет и озлоблението към Кристина му помогна. Той дори леко я стисна за гърлото и я разтърси:
— Избърши си сополите, лайно такова!
— Помисли за мен — ридаеше вече на глас Кристина. — Какво ще правя без тебе? Да бягаме, Андрей! Хайде, поне веднъж помисли за някого другиго! Поне за миг помисли за мен, помисли за друга душа, чекиджия такъв, за малко поне забрави за себе си…
— Ти за самовлюбен маниак ли ме имаш, кучко недна? — заръмжа той. — Според теб за себе си ли направих всичко това, за себе си ли докарах целия този ад?
Междувременно в „ада“ гърмяха оркестри и музика от високоговорителите, рееха се флаговете на всички политически партии в Крим и червените знамена на СССР, мяркаха се засмени лица. Отпред край скулптурата на Барона започна някакво раздвижване: пристигнаха няколко фургона полиция и платформите на Ти Ви Миг.
Лучников наведе глава и стисна с длани слепоочията си, притисна с пръсти очните си ябълки, за да разпръсне захлупващия го облак от мрак. Наистина може би Кристи е права по своему, по женски. Тя ми напомни за баща ми, за когото бях забравил, за внука ми, който може да се появи на бял свят всеки момент и за когото вече бях забравил, тя ми напомня за себе си, която никога не съм запомнял. Забравил съм дори моята Танка, забравих я още тогава, в Москва, тя затова си отиде, забравих единствената си жена и не ме беше грижа за нея, а пък тая, Кристи, никога и не съм я запомнял. Прости ми, Господи, ще си платя за тази безсърдечност, но и тя не е права, та нали през цялото това време мислех не за себе си, а за Русия, за нейния върховен път, за Твоя път, за изкуплението…
Днес, когато напуснаха зданието на „Куриер“, Кристина му напомни за баща му и още от първата телефонна кабина той се обади в „Каховка“. Там вдигна новият библиотекар, бившият министър-председател Кублицки-Пиотух. Каза му, че Арсений Николаевич посред нощ, без да каже нищо на никого, само със своя верен Хуа заминал с ролс-ройса си за Симферопол и той, Кублицки-Пиотух, не може да не свърже това заминаване с общите събития, с които Андрей Арсениевич, естествено, е наясно повече от другите, и макар че лично той, Кублицки-Пиотух, не може да не му бъде благодарен, задето навреме е напуснал безсмисленото правителствено учреждение, не може да не изрази пред него своето недо…