— Здраве желаем, другарю бивш командващ — каза Бонафеде.
— Ти вече имаш гости, Игор — каза Чернок.
— Сергеев — учтиво се представи съветският офицер. — Военно разузнаване.
— Много ми е приятно — каза Чернок. — Игор, виждате ли „Киев“?
Бонафеде се разсмя.
— Не само го виждам, но и чувам какво си говорят там. Тъкмо спорехме с полковник Сергеев, Саша. Казвам му, че ще унищожа авионосеца „Киев“ с един залп от дистанция 100 мили, а тоя глупчо не вярва в нашите възможности…
— На ти, Игор! — съветският полковник показа на Бонафеде дясната си длан, като сякаш я отсече с дланта на лявата.
— На ти, Сергей! — Бонафеде показа дясната си ръка до лакътя.
— Нетактичен спор — сухо каза Чернок, изключи връзката и каза на пилота: — Снишаваме се към базата на Бонафеде.
— Снишаваме ли се, сър? — попита летецът.
— Няма цял век да летим, я — раздразнено отвърна Чернок. — Постепенно се снишаваме! Продължаваме наблюдението.
Те отидоха по-навътре над морето и започнаха бавно да се снишават. Вече се виждаше приближаващият към Севастопол гигантски авионосец. В морето, докъдето стигаше погледът, се мяркаха бойни кораби и транспорти. Десетки вертолети летяха към крайбрежието. От кейовете към центъра на града пълзяха бронирани колони.
Чернок извъртя креслото на 180 градуса и се озова сякаш зад оперативна маса — такова чудо беше той, вертолетът „Дрозд“. Двамата млади офицери, специалисти по оперативна информация, прапоршчиците Кронин и Ляшко го гледаха. И тримата мълчаха известно време.
— Да не са полудели, сър? — най-сетне попита Кронин. Чернок помоли Ляшко да му налее пълна чаша чисто „Чивас Ригал“.
— Най-смешното, сър… — подзе Кронин.
— Атакува ни „Миг–25“, сър — каза пилотът.
Чернок изпи половин чаша и хвърли поглед назад. Успя да види само риверсионната следа на прелетелия изтребител.
— Искахте да кажете нещо, Кронин? — попита той.
— Еретична мисъл, сър — усмихна се младежът.
— Хващам се на бас, че и на вас е хрумвала — каза Ляшко. Момчетата се стараеха да говорят на руски, но току преминаваха на по-удобния за тях език, тоест на английски.
— Какво прави онзи изтребител? — попита пилота Чернок.
— Завива за втора атака — докладва пилотът. — Виждам базата на Бонафеде. Към нея приближава бронетанкова колона.
— Спуснете се там — каза Чернок, допи чашата до дъно и запали сигарилос. — Да, момчета, тази мисъл е спохождала и мен. Нещо повече, тя дори не ми прилича на ерес. Почти съм сигурен, че това са форсиз…
— Да! — извика Кросин. — Ако това беше неприятел, ако това беше нападаща армия, щяхме да ги изхвърлим в морето!
— Страхувам се, че просто щяхме да ги унищожим — студено се усмихна Ляшко. — Погледнете, сър…
На тъмната стена в дъното на кабината светна картата на Крим. Петънцето на светлинната показалка запълзя по нея.
— Струпване на техника при Карачел… — презрително кривеше устни Ляшко. — Навалица в Балаклава… Танкова мешавица без капка гориво край Бахчисарай…
— Кронин, как бихте действали вие? — Чернок се облегна назад в креслото. — Хайде да си поиграем на война.
— Ракетен залп, сър — успя само да каже пилотът.
Мигновено последвалият взрив унищожи вертолета „Дрозд“ и четиримата намиращи се в него офицери.
Лучников май дори видя яркото лумване в небето, избухването на командния вертолет на Чернок, но не му обърна особено внимание, сметна го за пиротехнически ефект, част от гадната снимачна процедура. Спомни си за Кристина и си помисли колко безнравствено е съвременното изкуство. Всичко се снима на лента и всичко се демонстрира и колкото по-естествено изглежда човешката трагедия, толкова по-добре, но в името на какво? Целта е напълно изгубена…
Горкото момиче, помисли си той, какво те довя тогава в Крим… какво те довя тогава в спалнята ми… какво те довя…
Той вдигна тялото й и бавно тръгна към храма. Насреща му по алеята, настлана с натрошени раковини, покрай античните руини и православните кръстове тичаха три фигури и той ги разпознаваше с приближаването им: отец Леонид, Пьотър Сабашников с монашески одежди и Мустафа.
— Ето — каза Лучников, предавайки тялото на Кристина в ръцете на отец Леонид. — Приемете я, отец Леонид. Тя беше родена като католичка, но прие православието. Много ме обичаше. Какво значение има — католицизъм, православие?… Всички християни трябва да бъдем заедно, когато по света стават безнравствени събития, като ей това снимане на филм.
— Филм ли, Андрей? — Сабашников го прегърна през раменете. — Ти наричаш това снимане на филм?