Сега, на излизане от Източните порти, Лучников захилен наблюдаваше усилията на млад ентусиаст, който висеше като паяче по средата на стената и завършваше огромния лозунг „КОМУНИЗМЪТ Е СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО“, заличавайки с червена боя многоцветните откровения от вчера. На задника му върху избелелите дънки се мъдреше святкащият знак „Сърп и чук“. От време на време хлапакът хвърляше в автомобилната река долу някакви пакетчета бомбички, които избухваха във въздуха и разпръскваха агитационни конфети.
Лучников се огледа наоколо. Повечето шофьори и пътници не обръщаха на ентусиаста никакво внимание, само през две редици вляво от една каравана фолксваген размахваха кърпички и правеха снимки някакви явно пийнали британски туристи, а вдясно до него в разкошен лъскав русо-балт се мръщеше възрастен вревакуант.
Изтупаният, преизпълнен с чувство за собствено достойнство „мастодонт“ леко извърна глава назад и каза нещо на пътниците си. Две „мастодонтки“ се надигнаха от райски меките кожени недра на русо-балта и погледнаха през прозореца. Възрастна дама и млада дама, и двете красавици, не без интерес се загледаха с присвити очи не в някое паяче в небето — а в Лучников. Белогвардейска паплач. Сигурно са ме познали — завчера се явих пред тивито. Впрочем всички вревакуанти, така или иначе, се познават. Тия две кучки вероятно сега се чудят къде ли може да са ме срещали — на някой от вторниците у Беклемишеви или на някой от четвъртъците у Оболенски, а може пък на някой от петъците у Неселроде…
Стъклата на русо-балта заслизаха надолу.
— Здравейте, Андрей Арсениевич!
— Медам! — възторжено поздрави спътничките Лучников. — Страшно се радвам! Изглеждате прекрасно! Тръгнали сте на голф? Между другото как е със здравето генералът?
Смело можеш да попиташ кой да е вревакуант „Между другото как е със здравето генералът?“ — всеки има по някой грохнал генерал сред роднините си.
— Сигурно не ни познахте, Андрей Арсениевич — меко каза възрастната красавица, а младата се усмихна. — Ние сме Неселроде.
— Ама, моля ви се, как да не съм ви познал — продължи да се кодоши Лучников. — Срещали сме се на вторниците у Беклемишеви, на четвъртъците у Оболенски, на петъците у Неселроде…
— Неселроде сме ние! — каза възрастната красавица. — Това е Лидочка Неселроде, а аз съм Варвара Александровна.
— Разбирам, разбирам — закима Лучников. — Вие сте Неселроде и ние, естествено, сме се срещали на вторниците у Беклемишеви, на четвъртъците у Оболенски и на петъците у Неселроде, нали така?
— Това е диалог в стил Йонеско — каза младата Лидочка.
Двете дами очарователно се ухилиха.
„Абе тия защо са толкова любезни с мен? Аз се държа просташки, а те не спират да се усмихват. Впрочем ясно, този сезон съм свободен мъж за женене. Левите възгледи нямат значение, важното е, че сега съм «добра партия», вревакуант. В наше време, драга, такова нещо не се среща под път и над път“.
— Сигурно сега ще надуете газта на своето турбо? — попита Лидочка Александровна.
— Йес, мем — американският отговор на Лучников прозвуча твърде подозрително за ушите на руските дами.
— Нашият папа предпочита русо-балт, тоест плавното, ритмично движение, което обаче не е лишено от стремителност — Лидочка Неселроде се опитваше да остане в „стила Йонеско“.
— Веднага си личи — каза Лучников.
— Защо? — попита Варвара Александровна. — Защото е ваш политически опонент?
„О, значи ми бил политически опонент!“
— Не, госпожо, разбрах, че вашият папа предпочита русо-балт, веднага щом го видях зад волана на русо-балта.
Господин Неселроде се извърна и каза нещо.
— Михал Михалич се интересува как е със здравето Арсений Николаевич — именно в този вид Варвара Александровна изнесе на повърхността изказването на съпруга си.
Като погледна летящите отпред с еднаква скорост автомобили и се сети, че сега ще започне изкачването и стадото ще се поразреди, Лучников леко извъртя волана, приближи до русо-балта едва ли не боя до боя и пламенно зашепна, кажи-речи, право в ухото на госпожа Неселроде: