И тъй, да продължим. Политическите новини от Крим. Фракцията на яки националистите във Временната държавна дума отново яростно е атакувала вревакуантите и е поискала незабавно отделяне на Острова като самостоятелна държава с всички съответни институции. Решителен отпор от страна на СВРП, комунистите, с-д38, к-д, „трудовиците“, „приятелите на исляма“. Всички имат своите съображения, но парадоксът е там, че цялата тая гиньолна39 компания с шантавите им и жалки идейки сега ни е по-близка от симпатичните момчета от „я-н“. Уви, напористите, пълни с живот представители на новата островна нация, за чието зараждане те крещят от всеки ъгъл, сега са по-опасни от всички монархисти и староруски либерали, привърженици на Идеята за обща съдба. Да не говорим пък за „коммисите“40 в целия им спектър, за тях няма смисъл и да говорим. „Московските коммиси“ повтарят каквото каже Москва, „пекинските“ — каквото каже Пекин, еврокоммисите седят в университетските кабинети, докато техните ученици — герилиерите41 — вилнеят по принципа още на 1905 година: „Хляба ще изядем, а хлебарниците ще изгорим!“ Тази идея е неизлечима, грохнала, разложителна. Може би нейното главно и единствено постижение ще бъде онзи здрав кълн, който се ражда сега в самата Москва и от който именно е привлечена ИОС. Андрей Арсениевич Лучников доста често, докато пиеше сутрешното си кафе, усещаше себе си като здрав, умен, активен и непредубеден аналитик не само на нацията, но и изобщо на човешкия род.
Последната глътка кафе. Ръката вече посяга към джоба за вчерашните месажи42. По осевата линия на „Монпарнас“ към булевард „Сен Мишел“ лети, яростно надул клаксони, наряд от полицейски коли. 9 часа и 40 минути. Започва новият безумен ден на главния редактор на един от най-противоречивите вестници на нашето време — симферополския „Руски куриер“.
Общо взето, записките потвърждаваха определените предварително апойнтмънти43, макар че едно от посланията беше съвсем неочаквано. Вчера по обед в хотела се бе обадил мистър Джей Пи Халоуей от компанията „Парамаунт“ и бе помолил мосю Лютшников да се свърже с него на еди-кой си телефон. По-късно, тоест следобеда, мистър Халоуей, тоест това старо говедо приятелят му от младини Октопода, лично се бе отбил в хотела, тоест вече здраво фиркан, и бе оставил бележка: „Андрей Лучников, по-добре да свалите оръжието. Капитулацията е утре в един следобед, брасри44 «Лип», «Сен Жермен дьо Пре». Октопода“. Няма как, ще трябва да обядвам с американските кинаджии, нали не мога да изхвърля стария Октопод на бунището, колко години не сме се виждали — три, пет? И тъй, нека разпределим времето. След петнайсет минути — срещата с Чернок. В единайсет часа — ЮНЕСКО, Петя Сабашников. Към един тръгваме заедно за „Сен Жермен дьо Пре“. Следобед трябва да се обадя в съветското посолство и да питам за удължаването на „визата за многократно влизане“. В пет вечерта — със Сабашников при фон Вите. В шест и трийсет — интервю в студиото на Ей Би Си. После прием в Пен клуба в чест на дисидента X. Допустимо закъснение — половин час. Работите се връзват. Вечерта, надявам се, ще бъда свободен. Ще я прекарам в самота. Нима това е възможно? Ще отида на кино да гледам Бертолучи. Или в онази джазова кръчмичка в Картие Латен. Преди лягане ще почета Платон. Няма да сръбна нито капка. Впрочем няма да ходя нито на кино, нито в кръчмичката, а направо ще си легна с Платон… онова място за тиранията и свободата, ще го препрочета…
Андрей Лучников сложи на масата парите, взе си вестниците и излезе от кафенето. Същото направи на отсрещната страна на улицата полковник Чернок, командващият Северния укрепителен район на остров Крим. Двамата поеха към „Селект“, отразявайки се почти огледално един друг.
Те наистина си приличаха, тези връстници от един и същ затворен елит на „вревакуанти“ единият — с по-едър кокал, другият — по-строен, единият — военен летец, другият — драскач и политик.
— Ти ми пречеше да си чета вестниците в твоята „Ротонда“ — каза Лучников.
— А ти в твоя „Дом“ не ме оставяше да си пия кафето — каза Чернок.
— „Дом“ е по-хубав — каза Лучников.
— А пък на мен костюмът ми е по-хубав — каза Чернок.
39
От guignol (фр.) — персонаж от френския куклен театър, зародил се през XVIII в.; наименование на различни пиеси, спектакли и пр., изобилстващи с разни „престъпления“, „ужаси“ и др. под. — Б.пр.
41
От guérilla (исп.) — партизанска война в Испания и страните на Латинска Америка. — Б.пр.