— Слушай, Андрей, една твоя дума — и ще сменя темата… та значи не ти ли се струва… — меко, сякаш с болен или с жена, заговори полковникът и изведнъж завърши, сякаш се хвърли от високо с главата надолу, — че се нуждаеш от охрана?
„Това било значи, помисли си Лучников. Става дума за покушението. По-точно, за заплахата от покушение. По-точно, за намеците за заплаха от покушение. Странно е, че съвсем бях забравил за това. Сигурно Танка е измела тази гадост от главата ми. Колко е срамно — да бъдеш обречен, да будиш у хората предпазлива жалост. Впрочем нали Чернок е войник, бил се е край Синоп, а всеки войник винаги е обречен…“
— Разбираш ли — продължи след кратка пауза Чернок, — аз имам на разположение специална група… Те ще те наглеждат деликатно и ти ще бъдеш в пълна безопасност. Откъде-накъде ще даваме на „Вълчата сотня“ правото да стрелят по най-свестните хора от Острова? Е, говори де, защо мълчиш! Не ме поставяй в идиотско положение!
Лучников сви юмрук и леко потропа с него по челюстта на Чернок.
— Край на тази тема, Саша.
— Край — веднага отвърна полковникът и стана.
С това срещата им приключи. След десет минути Лучников вече си проправяше път с наетото рено пет през автомобилните прегради на Париж. Когато пресичаше „Сен-Жермен“, на „Курфюр Дьо Бак“ колите пълзяха едва-едва и там той успя дори да помечтае, по-точно, да потъне в спомените си. Май беше преди три години, когато долетя в Париж, за да се види с Таня, и нае стая в ето този хотел — „Пон Роял“. Тогава тя беше в Париж с отбора си за някакъв комунистически спортен празник — Денят на „Юманите“ ли беше, или пък Кросът на „Юманите“, — затова имаха само два часа за уединение. Ето тук, на третия етаж, Таня го обсипваше с московски нежности. „Сладкият ми, говореше тя, долетя от толкова далеч заради едно бодване, миличко мое“. А той беше готов заради това „бодване“ пет пъти да обиколи Земното кълбо. Блажените мисли, нощните спомени отново напълно ометоха от главата му „покушението“. И по-рано бе забелязал, че започнеше ли да мисли за Танка (хората там в Москва цял живот се наричат помежду си Танка, Банка, Юрка), начаса забравяше всички гадости. В края на краищата поне настроението му се оправя…
В това извънредно странно добро настроение той най-сетне се измъкна от дефилето на „Рю Дьо Бак“ и излезе на крайбрежната улица, за да подкара по долния път към „Инвалидите“. Десният бряг на Сена беше облян в слънце.
И ето ни в атмосферата на Юнайтед Нейшън Едюкейшън Сайънс Калчъ Организейшън47. Естествено, навсякъде звучи музика, та човек да не скучае. Вероятно основната цел на могъщата организация на международните тунеядци е да не оставят човек нито миг да скучае.
В овалната зала с извънредно изискан дизайн със стенописи ала Шагал, а може и наистина от Шагал, се провежда заседание на някаква подкомисия или полукомисия по въпросите на световната статистика.
Лучников извади късмет, уцели направо спектакъла, разиграван ежедневно в ЮНЕСКО от кримския представител Пьотър Сабашников, също съученик и стар приятел. Крим, естествено, не беше член на ООН — СССР никога не би допуснал подобно „кощунство“, но редовно участваше в органите на ЮНЕСКО, защото беше невъзможно човек да си представи каквато и да било международна активност без този свръхактивен остров. Под натиска на Съветския съюз никой на света не смееше да нарича острова с името, което той сам си беше присвоил, а именно „Крим-Русия“, нито една организация, нито една страна не смееше да се противопоставя на гиганта, с изключение на абсолютно откачените, разните там Чили, ЮАР, Израел и кой знае защо — Габон. В документите на ЮНЕСКО се използваше наименованието „Остров Крим“, но Пьотър Сабашников се явяваше на всички заседания със своята табелка „Крим-Русия“ и първата му работа беше да заменя с нея унизителната география на капитулантите. След заседанието той винаги си прибираше табелката, за да не му я изхвърлят.
— Има думата представителят на Остров Крим господин Сабашников — каза председателят на полукомисията или четвърт — комитета, когато Андрей Лучников влезе в абсолютно празната ложа на пресата.
По пътеката към подиума вече бавно крачеше с кожена папка под мишница Петя Сабашников. Всички делегати с голямо внимание следяха всяка фаза на движението му, а по лицата на новаците, тоест представителите на новите нации, беше изписано изумление. На пръв поглед нищо особено — по пътеката крачи поредният оратор. Петя Сабашников обаче превръщаше във великолепен фарс дори това просто движение. Леко нацупил устнички, но същевременно строго свъсил веждички, издал напред брадичка с претенция за несъкрушимост, но същевременно издул пухкави бузки, господин Сабашников се правеше на нещо средно между съветския министър Громико и московския артист Табаков. Лучников беззвучно се кискаше в шепа. Петя не се беше променил — неосъщественият у него актьор всеки миг разиграваше нови и нови етюди.
47
United Nations Education Science Culture Organization (UNESCO) — Организация за образование, наука и култура при ООН (англ.). — Б.пр.