- Е добре, тогава аз ще го убия.
- С какво?
- С пушката.
- Недей, недей! - замаха главатарят с ръка. - Ако го убиеш, ще се случи още по-голяма беда.
- Каква беда може да се случи?
- Нали ти казах, крокодилът е свещен. Така каза Арики.
- И ти му вярваш, нали?
- Всички му вярват. И всички казват, ако убием крокодила, ще се случи още по-голяма беда.
Колкото и да разпитвах главатаря каква беда ще се случи, нищо не можах да узная от него. Види се, и самият той не знаеше.
Както винаги и сега първожрецът постъпваше хитро. Той не казал каква беда ще се случи, ако някой убие крокодила. А беда винаги можеше да се случи с всекиго. Застига те буря в гората и ти се подслоняваш под някое дърво. Трясва гръмотевица и те убива... Вървиш по някоя пътека и случайно настъпваш заспала отровна змия... Или случайно падаш от някоя палма и си счупваш крака... При всяко нещастие Арики ще каже: "Аз нали ви казах, че ще се случи голяма беда..." Това беше плитка, но лукава хитрост...
Да, първожрецът беше опасен човек. Той знаеше, че аз мога да убия крокодила с пушката си, и побързал да го обяви за свещен. Защо? Какво беше намислил пак?
А крокодилът от ден на ден ставаше по-дързък и по-опасен. Той не можеше да си намери достатъчно храна в малкия залив и гладът все по-често го принуждаваше да излиза на брега, а гласовете на птиците и крясъците на маймуните го привличаха и в гората. Веднъж туземците го видели да дебне из храстите, друг път го срещнали на пътеката, която водеше от залива към селото. Тъкмо на тая пътека крокодилът беше изял една свиня. Тогава хората се изплашиха още повече. В селото настъпи паника. Всички затвориха децата си в колибите и не ги пущаха навън.
Тогава Арики пусна слух, че крокодилът искал жертва. И не каква да е, а човешка жертва. Щом я изяде, хищникът сам щял да се върне в Голямата вода, откъдето дошел.
Така казвали "белите листа" на Арики. Същите "бели листа", които ние с капитана бяхме задигнали от колибата на първожреца и вместо тях бяхме поставили дневника на яхтата - същите тия "бели листа" му казали, че крокодилът искал жертва! Да плаче ли човек, или да се смее на такава глупост?
Така или иначе слухът, че крокодилът искал човешка жертва, се разпространи бързо из селището. Потвърди го и Амбо, синът на главатаря. Веднъж той дойде при мен разтревожен и ми каза развълнувано:
- Уин-уин, Андо! Арики пак е побеснял. Преди малко го чух, като разправяше на хората, че крокодилът искал жертва. Те го попитаха кой да бъде жертвата, а Арики казал: "Андо! Андо пакеги гена да бъде жертвата". Така казват "белите листа"...
"Белите листа" казали още, че аз съм против Дао и не слушам съветите на първожреца. Арики много пъти се оплаквал от мене на Боамбо, но главатарят ме защищавал, защото искал да ме направи син на племето и да ме ожени за дъщеря си. Хората слушали Боамбо и не обръщали внимание на думите на Арики, а той дълго търпял и чакал повелята на Дао. И ето сега идолът се разгневил и решил да накаже хората. Той им изпратил крокодил. Ако искат да се отърват от него, те трябва да ме вържат здраво с едно въже и да ме оставят на брега. Крокодилът ще ме изяде и ще се върне в океана...
Потръпнах ужасен от подлостта на Арики и попитах своя приятел:
- А хората какво казват?
- Хората мълчат - отвърна Амбо.
- А ти как мислиш - ще се съгласят ли да ме хвърлят на крокодила?
- Не зная - замислено отвърна Амбо. - Всички са уплашени. Не смеят да отидат с лодките си за риба. Всички гладуват...
Проклятие! Пак аз съм виновен за бедата, която е постигнала туземците. Каквото и да се случи, все аз съм виновен! Тоя лукав първожрец умело използуваше невежеството на другите. Сега разбрах защо в средните векове духовенството е можело да изгаря на клади живи невинни хора безнаказано...
Амбо мрачно гледаше пред себе си. После дигна глава и неочаквано ме попита:
- Какво ще кажеш за Шамит?
- Какво да ти кажа?
- Добър човек ли е той? Обича ли те?
- Не особено...
- А ще те послуша ли, ако го помолиш нещо?
- Зависи...
Амбо помълча малко, след това каза:
- Шамит дава на Арики малоу. Всеки ден, всяка вечер... Арики пие малоу, главата му се замайва и той пада на земята като мъртъв. Кажи на Шамит да сипе в питието няколко капки отрова от дървото на смъртта. Тогава Арики ще заспи и никога няма да се събуди вече.