- Не.
- Добре, слушайте тогава. Вие сте неспокоен човек. Непоправим идеалист, романтик и фантазьор - това и друг път съм ви го казвал. Оттук идват всичките ви беди. Казах ви веднъж, че диваците са опасни - не ми повярвахте. Посъветвах ви да използувате разположението на главатаря към вас - не ме послушахте. Арики искаше да ви направи свой зет и наследник и ви подаде ръка - вие я отблъснахте. Защо?
- Никога не бих поел ръката на такъв престъпник...
- Престъпник? Това е силно казано.
- Напротив, всички думи бледнеят пред неговото коварство.
- Така ли мислите? Но диваците са на друго мнение...
- И те не обичат първожреца - вие сам казахте това преди малко.
- Но се страхуват от него, а това не е без значение, нали така? Той е техен първожрец. Поради простотията си те го тачат като божество. Страхопочитание - така бих нарекъл отношението им към Арики. А вие се опълчихте против него Защо? Заради своите глупави принципи - извинете за израза...
- Моите принципи са в кръвта ми и аз никога няма да се откажа от тях.
- Да, в кръвта ви, вярно. Това още веднъж потвърждава старата истина, казана от Сенека: "Коренът на злото не е в нещата, а в душата на човека".
- Оставете тая остаряла философия на Сенека - тя отдавна е погребана в развалините на Римската империя и никога няма да възкръсне.
- Напротив, тя е жива, това се вижда от вашия случай. Вината е в самия вас, а вие я търсите в Арики. Първожрецът е един опърничав простак - нищо повече. Откажете се от своите принципи, оставете го на мира и той думица няма да каже против вас, уверявам ви.
- Аз не ви карам да се откажете от своите принципи и убеждения, нали така? Защо вие искате да се откажа от своите?
- Защото не аз идвам при вас за съвет, а вие идвате при мен. И защото моите принципи са полезни за мен, а вашите убеждения са зло за самия вас. Вие искате да разбиете стена с гола глава. Искате да събаряте крепост с грахови зърна. Това е смешно, сър... Търсите истината и справедливостта...
- Именно истината и справедливостта - прекъснах го аз.
- ...а не се съобразявате с условията, в които живеете, и заприличахте на печалния рицар, който се борел с вятърни мелници. Диваците ще си останат диваци, каквото и да направите за тях. Колкото повече ги глезите, толкова по-малко ще ви уважават. Те ни смятат за свръхестествени същества, които всичко знаят и могат, а вие им казвате, че сме хора като тях, защо? Нима това е в наша полза? Е, да, вие сте за истината... Но какво е истина? Истината има две страни и два края. Тя е като сабята - с острие и дръжка. Всеки разумен човек ще хване дръжката, а вие се хващате за острието. Справедливост?.. Е, добре! Нека поговорим за справедливостта. Какво значи справедливост? Празна дума, измислена за наивните и лековерни хора! Намерете ми един справедлив човек и аз ще ви посоча хиляди негови грехове. Само аллах е безгрешен - иронично се усмихна плантаторът, - само той знае истината, но на никого не я казва. Аллах всичко вижда и всичко знае, но нищо не казва - затова и хората му се кланят до земята. Само една думица да проговори, и те ще го охулят. Мълчете и вие. Правете се, че нищо не виждате и нищо не чувате. Оставете първожреца на мира, за да ви остави и той. Не се бъркайте в неговите работи. Ако ми обещаете това, аз ще поговоря с него и още тази вечер той отново ще ви подаде ръка. Съгласни ли сте?
- Не съм съгласен и нищо не мога да ви обещая. Никога няма да се откажа от истината и справедливостта - каквото и да ми струва това. За вас те са празни думи, но за мен те имат дълбок смисъл. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мен е лъжа, което за вас е справедливо, за мен е вопиюща неправда.
- Тогава защо сте дошли при мен? С какво мога да ви бъда полезен? - троснато ме попита плантаторът.
- С какво ли? Кажете на Арики да млъкне. Кажете му да спре своите интриги.
- Само това ли? - студено ме изгледа Смит. Той беше обиден, това личеше и по лицето му, което беше леко побледняло, и по навъсените му вежди.
- Само това.
- Добре, ще му кажа.
- Нямам нищо против, ако подкрепите думите си с една бутилка коняк - додадох аз.
- Добре - кимна с глава плантаторът. - И това ще направя.
IV
На другия ден Зинга дойде в моята колиба разплакана, седна на нара и закри лицето си с ръце.
- Какво има? - попитах я разтревожен. - Какво се е случило?
- Уин-уин! Много лошо!
- Но какво? Кажи!
- О, Андо! - възкликна тя, като хълцаше.
- Да не би да е умрял някой?
- Не, Андо! Още по-лошо!
- Да не би крокодилът да е изял някого?
- Не, Андо! Още по-лошо!
- Какво тогава? Кажи!