- Да вървим! - казах аз на Зинга и излязох от колибата.
Тръгнахме към селото. Когато стигнахме на мегдана, видях пред колибата на главатаря същите диваци, които бяха ме нападнали. Те едва се държаха на краката си, клатушкаха се и крещяха диво, сякаш се надвикваха. По всичко личеше, бяха пияни. Кой ги е напоил? И защо? За да ме убият? Щом се появих с пушката, диваците се разбягаха и се скриха в гората.
Заварих в колибата главатаря и първожреца. Те бяха седнали на нара и приказваха нещо оживено, а малко по-настрана Гахар мълчаливо ги слушаше. Щом влязох, те млъкнаха. Мислех, че Арики ще се изплаши поне от пушката ми, но той не мръдна от мястото си и не ме погледна. От устата му лъхаше миризма на коняк. Лицето му беше намръщено и студено. Нещо отблъскващо имаше и в цялата му мършава фигура с черна набръчкана кожа, и в острия му зъл поглед, който те пронизва и те кара да потръпваш.
- Защо искаше да ме убиеш? - извиках му аз. - Защо искаше жив да ме изгориш?
- Защото ти си виновен за бедата, която сполетя племето - мрачно отвърна първожрецът. - Крокодилът иска жертва...
- Ти знаеш ли езика на крокодилите? - попитах го аз. Арики сърдито ме стрелна с поглед.
- Не!
- Откъде знаеш тогава, че крокодилът иска жертва?
- "Белите листа" ми казаха.
- Глупости! И аз имам "бели листа". Те ми казаха, че Арики лъже.
- Ти нямаш "бели листа"! - извика Арики възбуден. - Ти лъжеш!
- Добре! Почакай ме тук и ще видиш, че не лъжа.
Излязох бързо, изтичах до моята колиба, взех една от книгите, които бях донесъл от яхтата, и отново се върнах в колибата на главатаря.
- Ето! - обърнах се към първожреца и му показах книгата. - Виждаш ли? И аз имам "бели листа".
Това направи много силно впечатление и на Арики, и на Боамбо, и на Гахар. Първожрецът мълчеше, сякаш беше онемял. Той просто не знаеше какво да каже. Аз разгръщах листата на книгата пред носа му и той нито за миг не се съмняваше, че това са също такива "бели листа" като неговите.
Първожрецът беше смутен, но скоро се опомни и каза:
- Твоите листа са направени от пакегите и не казват истината.
- И твоите са направени от пакеги - казах аз.
- Не! - възрази Арики. - Моите листа са от Дао и затова казват истината. Аз ги имах, преди пакегите да дойдат на нашия остров.
"Този човек е като котка, никога не пада по гърба си" - помислих си аз. Дори и сега, след като успях да всея смут в душата му, той не отстъпи, а настояваше на своето. Андо пакеги гена трябва да бъде хвърлен на крокодила...
Като видях, че няма да изляза наглава с него, реших се на една рискована постъпка.
- Добре, съгласен съм - казах аз.
- Какво? - сепна се Боамбо. - Какво си съгласен?
- Съгласен съм да бъда принесен в жертва на крокодила. Нали това искаш? - обърнах се към Арики.
- Да!
- Добре, аз сам ще отида при крокодила. Първожрецът оживено попита:
- А пушката ще вземеш ли?
- Няма да я взема, успокой се. Но ще се защищавам, казвам ти го открито. Или крокодилът ще ме изяде, или аз ще го убия.
- С голи ръце ли? - попита ме Боамбо разтревожен.
- Не, с нож. Какво ще кажеш? - отново се обърнах към първожреца.
- Нана, тъй да бъде! - кимна с глава той. Попитах го кой е дал малоу на хората, които искаха да ме убият.
- Шамит - отвърна първожрецът.
V
Същия ден, преди да залезе слънцето, отидох в колибата на главатаря. Заварих там цялото му семейство. Зинга и майка й приготвяха вечеря в голямо гърне, което весело къкреше на огъня, а Боамбо кърпеше малка мрежа за ловене на риба. Само Амбо го нямаше. Аз държах в ръцете си голям и много остър нож и едно здраво въже, изплетено от ликото на палмови кори. Като ме видя, Боамбо попита:
- Отиваш ли?
- Отивам.
- С тоя нож ли ще убиеш крокодила?
- Да.
- Не ходи, Андо! - тревожно каза Зинга. - Ти няма да убиеш крокодила с тоя нож. Той ще те изяде!
- Няма да ме изяде! - твърдо казах аз.
Но това не я успокои. Очите й се наляха със сълзи.
- А въжето защо ти е? - попита ме Боамбо. - Да не мислиш да вържеш крокодила, преди да го убиеш?
- Не, разбира се - усмихнах се аз. - Искам да вържа с него едно малко прасенце.
- Прасенце? - учуди се главатарят. - Ти искаш да нахраниш крокодила с прасенце?
- Да, ще му пожертвувам едно малко прасенце, но то ще бъде последната му плячка. След това ще го убия.