Враждата между бома и занго се дължи на някакво фатално недоразумение Двете племена трябва да престанат да враждуват помежду си. Трябва да сключат мир. Аз ще стана посредник и ще уредя всички недоразумения между тях. По-добре е да бъдат приятели и да си помагат, отколкото да враждуват и да се избиват...
Но Боамбо само клатеше глава и повтаряше: "Такъв е обичаят". И той ми разказа, че вчера неговите ловци се помъчили да се приближат до градините на племето бома, но се върнали с празни ръце. Племето бома завардило единствената пътека, която води от морския бряг към неговото селище в планината, и не пропущало никого да мине по нея.
- Трябва да ни помогнеш - каза Боамбо, като стана. - Днес пак ще се опитаме. Ела с нас.
- Не! - извиках възмутен. - Никога няма да участвувам в такова престъпление. Съветвам и тебе да не ходиш. Боамбо тъжно поклати глава и каза:
- Аз съм длъжен да отида. Аз съм тана и не мога да остана в колибата си на сянка, когато моите ловци отиват на лов.
- Кажи им да не ходят - посъветвах го аз. - Забрани им.
- Не мога да им забраня... Такъв е обичаят... Е, ще дойдеш ли?
- Няма да дойда!
- А белият пакеги ще дойде - каза Боамбо.
- Кой бял пакеги? - сепнах се аз.
- Тънкият, Шамит. Арики каза, че той бил добър и храбър човек.
Значи, и Смит е замесен в цялата тази история! И защо не? Нали той твърдеше, че езикът на пушките е интернационален... Още в началото, преди да излезе на острова, той ме посъветва да застанем на страната на племето занго и да покорим останалите племена. Ето сега неговият час беше ударил.
- Да отидем при Смит - казах аз на главатаря и излязох от колибата.
II
Намерих плантатора в неговата колиба. Беше се облякъл вече в ловджийските си дрехи и сега пълнеше пушката си. Щом ме видя, той се смути, обърна се с гръб към мене и почна да събира патроните, които бяха се пръснали по нара.
- И вие ли отивате на лов? - попитах го аз.
- А защо не? - отвърна плантаторът с престорено равнодушие. - Ще помогна на племето колкото мога и с каквото мога.
- Но това е престъпление, сър! Касае се за човешки живот!
- За живота на един дивак - невъзмутимо ме поправи Смит.
- Но племето бома ще се защищава! Познавам го добре и съм сигурен...
- Това е негово право - студено каза Смит.
- Но това значи война! - извиках аз.
- Защо крещите? Аз не съм глух!
- А какво искате да правя. Да гледам спокойно как ще убивате невинни хора. Вие сте културен човек, сър. Вместо да убедите туземците да се откажат от тоя варварски поход, вие ги насърчавате с участието си.
Едва сега Смит се обърна към мене и каза твърдо:
- А защо да ги разубеждавам? Щом вярват, че една човешка жертва ще донесе щастие на племето, какво мога да имам против това? Аз не съм безбожник, сър. Не е моя работа да се меся в религиозните обреди на племето, а още по-малко в работите на Арики. Той е първожрец и всички го слушат. А какво съм аз за тия диваци? Нищо! Кръгла нула... Бял човек от луната - ха-ха!
- Не се смейте, сър! И не се преструвайте на наивен праведник. Вие много добре разбирате, че отивате да убивате невинни хора.
- Отивам, вярно... - смънка плантаторът. - По неволя трябва да отида. Тоя поход не съм го измислил аз, уверявам ви.
- Да, но замислите на Арики ви допадат, признайте. Още преди да стъпите на острова, вие заговорихте за война между племената. Мечтаехте да станете съветник на главатаря, дори министър! Ето сега искате да изпълните старите си планове...
- Но аз нищо не правя - почна да се оправдава плантаторът. - Аз съм изпълнител на чужда воля. Арики ме покани да участвувам с ловците в похода срещу племето бома и аз се съгласих. Това е всичко. Аз не можех да му откажа. Това би го оскърбило. А аз не искам да го оскърбявам, защото съм зависим от него. Ако утре, на големия празник, откаже да ме направи син на племето, какво ще стане с мен? На вас ви е лесно, вие имате зад гърба си главатаря, но аз на кого ще се опра?
Безполезно беше да говоря повече с плантатора. Той имаше свои възгледи върху живота и с нищо не бих могъл да го накарам да се откаже от това, което си е наумил да прави.
- А капитанът? - попитах го аз. - Какво е неговото мнение?
- Както винаги, той няма мнение - злъчно се усмихна плантаторът.