А възбуждението на тълпата растеше. Чуха се закани. Някой извика силно:
- Тоя пакеги е против нас! Да го хвърлим в Голямата вода!
Положението ми ставаше опасно. "Трябва по-скоро да се махна оттук" - помислих си аз и побързах да напусна площада.
III
Същия ден следобед ловците се върнаха и в селото настъпи голямо оживление. Бурумът победоносно задумка, от мегдана долитаха радостни викове, а аз седях в колибата си самотен и тъжен. Поне капитанът да беше дошъл да поговорим, да ми разкаже какво става там... Той единствен ме разбираше, макар че не винаги ми съчувствуваше. Какво можеха да означават тия диви викове и биенето на бурума? Тържество? Победа?
На вратата се показа Амбо, синът на главатаря. Като ме видя, той влезе в колибата и каза възбудено:
- Победихме! Хванахме един бома!
Не му отговорих. Не споделях неговата радост, тя дори ми беше противна. Нищо не го разпитвах, но той сам заговори за похода. Ловците не успели да се приближат до градините на племето бома, защото пътеката била завардена и от гората излитали безброй отровни стрели. Смит, на когото много разчитали, веднага побягнал, щом префучала край ушите му първата стрела.
- Страхлив пакеги, ха-ха! - смееше се Амбо. - Пръв избяга, разбираш ли? Нито веднъж не гръмна с пушката си. Всички му се смяха...
Да избягаш от полесражението - това се смяташе за позорно. Смит беше се компрометирал - прекрасно! Пада му се!..
- Когато се връщахме - продължи Амбо, - аз забелязах един бома. Той беше се покачил на едно дърво и оттам пущаше срещу нас отровните си стрели. Ние предпазливо заобиколихме дървото и когато стрелите му се свършиха, хванахме го.
- А къде е той? - попитах.
- Затворихме го в една колиба. Двама наши го пазят.
До нас долитаха ударите на бурума и виковете на туземците. Всички бяха във възторг от сполучливия "лов", само аз не се радвах. Тежка мъка ме потискаше. Войната беше заляла целия свят. Всички континенти горяха. Загиваха милиони хора. Дори и тук нямаше мир и спокойствие...
Макар и рядко, племената враждуваха помежду си. Наистина те не даваха много жертви - един-двама убити, не повече. Но това нямаше значение. Войната си е война. Тя е зло, голямо зло. И аз съм безсилен да го предотвратя...
Сякаш в отговор на моите мисли Амбо каза:
- Днес ти постъпи много лошо. Защо искаше да ни спреш? Аз ти казах да мълчиш, а ти какво направи? Арики беше прав. Тоя път Арики беше прав - повтори той.
- Амбо ли говори това? - погледнах го аз тъжно. - Вие ще убиете невинен човек... Невинен човек, не разбираш ли?
Не, Амбо не ме разбираше. За него племето бома беше враг на неговото племе и никой не можеше да го убеди, че това не е така. Не само Амбо - всички други мислеха като него. Може би враждата между двете племена съществуваше много отдавна и се предаваше от поколение на поколение? Не зная, но едно е вярно: тази вражда еднакво е вредна и за двете племена. Та нали тази вражда използуват колонизаторите, за да държат в робство цели народи и племена в Африка и в други континенти и острови...