Отидох при Боамбо, който ме чакаше наблизо под сянката на едно хлебно дърво.
- Този човек е мой приятел - казах аз. - Ти трябва да го освободиш.
- Невъзможно - заяви главатарят. - Той е наш пленник. На третия ден на празника ще го принесем в жертва на Дао.
Исках на всяка цена да спася Габон, бях много настойчив, но Боамбо не отстъпваше. Той надълго и нашироко ми обясни защо не може да освободи пленения враг - така наричаше той Габон. Работата беше много по-сложна, отколкото предполагах. Преди да изгорят пленника на кладата, Арики ще изнесе с тържествена церемония дървения идол от колибата на вечния огън и ще го постави на мегдана. Идолът трябва да види как жертвата ще изгори. Тогава Дао ще бъде доволен от племето и ще го покровителствува през цялата година, до следващия голям празник. През това време ще има голямо изобилие от плодове и много риба в океана. И което е още по-важно, нито едно вражеско племе няма да може да победи племето занго, защото Дао ще му помага във всяко сражение. Това поверие беше свързано не само с благоденствието на племето, но и с неговата защита и никой не би могъл да убеди хората, че то е заблуда.
Безсмислено беше да настоявам повече. Боамбо за нищо на света не би се съгласил да освободи нещастния Габон.
- Ще му помогна да избяга! - заявих аз на главатаря. Той ме погледна строго и каза тихо, но внушително:
- Пазачите няма да ти позволят. И не те съветвам да се опитваш, защото ще пострадаш!
- Какво ще ми направите?
- Не зная... Но ще пострадаш, казвам ти. Видя ли какво стана вчера? Хубаво направи, че си отиде навреме. И все пак загуби...
- Какво загубих?
Боамбо не отговори.
От колибите започнаха да излизат въоръжени туземци. Сега лицата им не бяха боядисани с черна боя и не бяха нашарени с бели черти, както вчера. Може би затова те нямаха вчерашния войнствен и страшен вид.
- Хората се събират - рече Боамбо, като стана. - Отиваме на лов.
- Пак ли? - трепнах аз. - Нима и днес ще нападнете племето бома?
- Не - махна с ръка Боамбо. - Отиваме на лов за диви свини. Трябва да убием много свини за големия празник. Ела и ти с нас. Хората ще се зарадват, ако дойдеш, и ще ти простят вчерашната глупост.
Макар да не смятах вчерашната си постъпка за глупост, аз реших да отида на лов за диви свини. Не беше в моя полза да страня от хората. Освен това нямаше смисъл да се отчайвам от вчерашния неуспех. По-полезно би било да се придържам към оная нашенска поговорка, която гласи: "Ако не успееш първи път, опитай се пак..."
Отидох в колибата да си взема пушката. Заварих там Смит и Стерн, които ме чакаха.
- Дойдохме за вас - каза плантаторът. - Отиваме на лов за диви свини. Надявам се, че този път няма да се откажете, нали? И Стерн ще дойде.
- За такъв лов винаги съм готов - усмихна се капитанът. - Но в лов на хора никога не бих участвувал. Той е опасно нещо! Само бягството може да спаси човека. - И той ми смигна многозначително, като кимна с глава към Смит. Плантаторът разбра иронията, но не се обиди.
- О, то беше нещо ужасно! - възкликна той. - Диваците са много хитри хора, сър. Едни бяха се скрили из гъстата джунгла край пътеката, други бяха се покачили по дърветата. Стрелите им фучаха край нас, а хора не се виждаха. Представяте ли си? - обърна се той към мене. - Вие да бяхте на мое място, не бихте ли избягали? При това стрелите им бяха отровни! Аз донесох една, ще ви я покажа. Върхът й е намазан със сок от анчар.
- Значи, и пушката не ви помогна? - попитах го аз. - А вие толкова много разчитахте на нея!
- Да, разчитах - кимна с глава Смит. - Но съм се лъгал, признавам. През време на война диваците не съблюдават никакви правила. Те се крият из горите - в кого ще стреляш? При това, щом зафучаха стрелите, нашите диваци се разбягаха.
- След вас - подхвърли капитанът.
- Това няма никакво значение, Стерн. Не е важно дали пръв съм избягал, или последен. Важното е, че останах жив. Вие бяхте прав - обърна се Смит към мене. - Хиляди пъти бяхте прав, когато отказахте да дойдете. Аз мислех, че ще се бием на открито, на някоя поляна, и си рекох: "Я чакай да покажа на тия диваци как се води война..." А какво излезе? Ако знаех, не бих отишъл, уверявам ви...
- Вие тръгнахте с туземците на война, защото искахте да се проявите като герой - упрекнах го аз. - Мислехте, че ще избиете племето бома като вързани зайци и ще се върнете като победител. Затова доведохте Арики на мегдана, когато съветвах туземците да не предприемат тоя позорен поход.
- Как няма да го доведа? - възкликна плантаторът. - Арики беше ми казал, че няма да ме осинови, ако не участвувам в похода. А представяте ли си какво значи това?