- Късно е вече...
II
Рано на другата сутрин неизвестният кораб пак се появи. През нощта той сигурно бе обиколил острова и като не бе намерил удобно място за престой, отново се връщаше в залива. Отидох на поляната. Боамбо и стрелците бяха там. Те прекарали нощта под открито небе. Пристигнаха и двамата англичани. Капитанът имаше спокоен вид, а Смит изглеждаше много уморен. Личеше си, че е прекарал безсънна нощ. Лицето му беше посърнало и бледо, а около хлътналите му очи се очертаваха ситни бръчици като следи от птичи крака. Но самите му очи излъчваха бодрост. И защо не? Корабът отново се приближаваше към залива и скоро щеше да хвърли котва. А той нищо друго не желаеше...
- Английски ли е? - обърна се той към капитана.
- Не. Това не е кораб, а подводница. И не е английска.
- Сигурен ли сте?
- Напълно - кипна капитанът. - Познавам всички видове английски подводници.
- Може би е американска?
- Не е и американска.
- В края на краищата това няма голямо значение - каза Смит.
- Има - възрази капитанът. - Представете си, че подводницата е на някоя неприятелска страна. Например ако е японска...
- Японска подводница в Индийския океан? - прекъсна го Смит. - Това е невъзможно! Японците не биха посмели да дойдат тук.
- Защо мислите тъй? - попитах го аз.
- Защото през Индийския океан минава единственият морски път, който свързва Англия с Индия. Нашата флота не би допуснала да й се пречка тук японска подводница. Тя сигурно е на някоя приятелска страна. Вижте по-добре, Стерн.
Стерн се взираше към подводницата, но не можа да каже нищо повече от това, което бе казал. А Смит продължаваше да разсъждава гласно:
- Ако подводницата е на приятелска страна, ще помогнем на моряците да си набавят прясна вода за пиене и плодове и тогава - сбогом, Тамбукту! Но не завинаги, разбира се. Аз обикнах тоя райски кът и мисля пак да се върна един ден, само че не сам...
- Сигурно с английски войници и с няколко свещеници? - подхвърлих аз.
- Защо с няколко? - усмихна се Смит. - Свещениците са по-скъпи от войниците. Един свещеник е достатъчен, а войниците трябва да бъдат повечко...
- Рибата още в морето, а вие й режете лука - спомних си една нашенска поговорка.
- Лъжете се - възрази Смит, като се ухили насреща ми. - Рибата е вече в тигана. Тоя остров ще принадлежи на английската Корона.
- А защо да не принадлежи на жителите, които го населяват?
- Защото не го заслужават. - И като посочи неколцината туземци, които бяха наблизо, плантаторът продължи: - Аз съм уверен, че тия нещастници ще се чувствуват много по-добре като поданици на Англия, отколкото на друга някоя държава.
- Защо мислите тъй? - полюбопитствувах аз.
- О, това е толкова просто нещо! Представете си, че тук дойдат японци. Нима ще ги сравните с нас, англичаните?
- А защо не? Аз не виждам някаква особена разлика...
- Не виждате разлика? Ах, да! Аз забравих, че вие еднакво мразите и японците, и англичаните.
- Лъжете се, сър. Аз еднакво обичам японците и англичаните и еднакво мразя колонизаторите, били те японци или англичани.
- Напразно - каза Смит. - Ние сме за демокрацията, а японските завоеватели са фашисти.
- Да, и в името на вашата демокрация вие поробихте част от Африка и Арабия и цяла Индия с нейния четиристотин-милионен народ. Не, сър. Каквото и да говорите, на магарето му е безразлично кой ще му слага самара.
- Никак не е безразлично! - възрази Смит. - Защото освен самар има и камшик.
- А след камшика - нож. Аз не съм ходил в Индия, но зная, че там има паметници на английски генерали, които са клали индийския народ в името на същата тая ваша демокрация.
Смит беше готов да избухне, но бързо се овладя и каза примирително:
- Ако продължаваме така, пак ще се скараме. А тъкмо сега аз не искам да се карам с вас.
- Защо?
- Защото сте ми нужен. Да, да, не ме гледайте тъй. Аз зная какво приказвам. Вие ще ми бъдете свидетел...
- Свидетел?
- Да, свидетел. Ще потвърдите пред капитана на тази чужда подводница, че ние със Стерн сме първите бели хора, които са стъпили на острова.
- Но какво значение има това? - учудих се аз.
- Сега ще ви обясня. Да предположим, че тази подводница е неприятелска, например японска. Ако японците дебаркират войски и окупират острова, Англия на законно основание ще може да се намеси и да изгони японците.
Аз гледах плантатора изумен. Учуди ме това, че той търсеше "законни основания" за "намесата" на Англия срещу Япония в един момент, когато двете страни бяха се хванали гуша за гуша.