Выбрать главу

Стерн, който досега мълчеше замислен, изведнъж тръсна глава решително и каза:

- Сега аз не мога да бъда неутрален! Япония е враг на Англия - това решава всичко. Аз съм англичанин и ще се бия, докато главата е на плещите ми. Да, ще се бия! - твърдо каза старият морски вълк и очите му загоряха. - Отивам за пушките. Патроните са в зеления сандък, нали? Дайте ми ключа, сър!

Сега той беше неузнаваем. Лицето му беше се зачервило от вълнение, зениците на сините му очи изпускаха искри.

Смит го гледаше изумен. Той очакваше от капитана подкрепа и съчувствие, а сега пред него стоеше решителен мъж, който му искаше пушките и ключа от сандъка с патроните. Плантаторът не очакваше такова преобразяване. Дори и аз бях изненадан от решението на Стерн. По-рано той винаги се отърваваше със своя неутралитет и спокойно пушеше лулата си през време на нашите чести спорове със Смит. А сега изведнъж реши да се намеси. И против кого? Против японците, от които Смит очакваше спасение...

- Вие ли говорите това, Стерн? - промълви плантаторът с глух глас.

- Аз!

- Значи, вие ще се биете на страната на тия диваци?

- Да!

- Но... това е лудост, Стерн!

- Лудост ли? - повиши глас капитанът. - Не, сър! Това е най-благородното дело, което може да извърши един честен човек.

- Не си кривете душата, Стерн... Вие отивате против собствения си интерес.

- Аз ви казах решението си и то е безвъзвратно. Мога да прибавя, че от диваците видях само добрини. Те не са ми направили нищо лошо. А японците са врагове на Англия. Вие искате да отидете с враговете, защото така ви диктуват собствените ви интереси. Но аз не мога да направя това. Аз съм англичанин и преди всичко честен човек.

- Но това е безумие! - повтори Смит.

В гласа му звучеше отчаяние. Той преглътна и се изкашля - вероятно искаше да каже още нещо, но се въздържа.

- Аз казах каквото имаше да казвам - твърдо заяви капитанът. - Има ли смисъл да тъпчем на едно място? За последен път ви питам: Ще ми дадете ли ключа от зеления сандък?

- Не! - рязко извърна глава Смит. Капитанът го изгледа враждебно:

- Добре, аз ще разбия сандъка!

И той тръгна към селото.

Главатарят, който досега търпеливо слушаше разговора между Смит и Стерн, повторно ми каза, че ако "тоя пакеги" не даде пушките доброволно, той ще ги вземе със сила. Казах му, че капитанът ще ги донесе, и той се успокои.

И наистина след малко Стерн пристигна с петима туземци, които донесоха пушките и зеления сандък.

- Последен път ви питам - ще дадете ли ключа? - обърна се капитанът към плантатора.

- Не!

С един удар на брадвата, която беше донесъл, Стерн разби сандъка. Той беше пълен с патрони. Туземците грабнаха пушките. Мнозина от тях бяха стреляли по-рано и имаха известен опит.

През това време подводницата беше пуснала котва и гумени лодки с въоръжени моряци се приближаваха към брега.

Стрелците заеха позиция зад скалите и в крайбрежните храсти. Лодките наближиха брега. Японците приготвяха своите автомати. Те бяха десет души - по пет във всяка лодка. Между тях имаше един офицер - той си личеше по облеклото. Наистина те бяха много самонадеяни, щом с такива нищожни сили смятаха да излязат на брега. Казах на туземците да не стрелят без моя заповед. А когато лодките се приближиха Достатъчно, за да могат да ме чуят моряците, станах прав и им извиках на английски да спрат.

- Ако желаете да преговаряте с нас, нека излязат на брега само двама души без оръжие - извиках аз.

- Няма какво да преговаряме! - обади се офицерът на развален английски език. - Искаме да ни предадете острова без бой. Иначе ще ви унищожим до крак!

- Назад! - извиках аз и гръмнах във въздуха. Исках японците да разберат, че и ние имаме огнестрелно оръжие и не се шегуваме.

Това подействува. Моряците обърнаха лодките и едва след като се отдалечиха от брега, откриха огън. Ние им отговорихме. Тогава от подводницата загърмяха двете оръдия. Снарядите избухваха безразборно по брега, но никого не удариха.

Огънят от двете оръдия се пренесе в селото. Няколко колиби пламнаха. Смит изтича при мен и извика отчаяно:

- Прекратете съпротивата, безумци! Това е самоубийство! Вие не познавате японците! За един убит свой войник те ще избият хиляди диваци! Дигнете бяло знаме!

Не му отговорих. Като видя, че никой не го слуша, Смит избяга към селото.