Капитанът мълчаливо го гледаше със студените си черни очи.
- Вашите войници са невъзпитани, сър! - продължи Смит още по-разпалено. - Те ме биха, а след това ме заставиха да пренасям на гръб сандъци с муниции. Това е унизително, сър! Аз протестирам!
Той млъкна и избърса потта от шията си. По лицето на капитана трепна нещо като усмивка, но очите му си останаха все тъй студени. Той извика подофицера, който беше наблизо, и му каза нещо на японски. Подофицерът кимна с глава на Смит и го поведе към вътрешните помещения на подводницата.
- А вие какъв сте? - обърна се към мене капитанът. - Надявам се, че не сте член на Камарата на общините?
- Не. сър. Аз съм българин.
- Българин? Окей! А вие? - обърна се той към Стерн.
- Аз съм англичанин - студено отвърна Стерн. - Морски капитан.
- На военен кораб?
- Не, на търговски. По-право бях капитан на яхтата на господина, когото току-що отведоха.
- Нима той имаше яхта?
- Да, той имаше яхта.
- Казаха ми, че сте претърпели корабокрушение?
- Да, сър. Яхтата се разби в ония там скали. - Стерн посочи скалите, между които се виждаше палубата на нашата разрушена яхта.
Подофицерът, който беше отвел плантатора, се върна. Капитанът му каза нещо на японски. Подофицерът му отдаде чест и направи знак на Стерн да го последва.
Като останахме сами, капитанът на подводницата отново ме попита:
- Значи, вие сте българин?
- Да, българин - потвърдих аз.
Той ме изслуша мълчаливо, с малко наклонена настрана глава, като човек, който недочува и се старае да долови всяка дума на събеседника си. След това отново ме отрупа с въпроси. Освен пушки имат ли и друго някакво оръжие туземците? Не? Ол райт! (Добре, отлично!) Има ли и други европейци на острова? Не? И никакви войски? А откъде имат пушки туземците? От яхтата? Добре, много добре! А колко жители има на острова? Къде са техните села? Дълбоко в джунглата? И нямат никакви пътища? А добре ли говоря езика на племето? Познавам ли главатаря? Дори много добре? Окей!
Когато отговорих на многобройните му въпроси, той каза пресилено усмихнат:
- Ние сме съюзници с вас. България се присъедини към оста (Оста - съюзът между Германия, Италия и Япония през последната световна война се наричаше "оста Рим, Берлин и Токио") - известно ли ви е това? Да? Окей! Да отидем да се почерпим, съюзнико... Но преди това да се запознаем. Капитан Сигемицу. А вашето име! Антон? Окей!..
Влязохме в тясната столова на подводницата, осветена само с една електрическа крушка, която процеждаше оскъдна жълтеникава светлина. Малката масичка, до която седнахме, беше завинтена за пода. Столовете също бяха железни и неподвижни. Един шишкав моряк в бяла престилка ни донесе сандвичи от пушена риба и бутилка вино. Сандвичите миришеха на пушек, но виното наистина беше хубаво, с вкуса на френското бордо, но с етикет на Филипинските острови... Когато чукнахме чашите, капитанът каза, че главното не е в пиенето, а в чукането - и ние още веднъж се чукнахме.
- Нали сме съюзници - добави той усмихнат. Да, той няма да ме третира като пленник, а като съюзник. И аз трябва да се отнасям към него с доверие, като към съюзник. На нас ни предстои обща работа. Да, да, обща, полезна работа... Какво се иска от мен? Само едно: да се върна на острова и да придумам главатаря на племето да прекрати съпротивата. Всички туземци да се върнат по домовете си и да се отдадат на мирен труд. Това е най-разумното, което диваците могат да направят. Трябва да обясня на главатаря, че всяка съпротива ще бъде безполезна. Все едно, диваците ще бъдат победени и тогава цялото племе заедно с жените и децата ще бъде унищожено до крак. Островът е нужен на Япония. Той ще бъде превърнат във военна морска база. Японците ще прекъснат пътя на американските кораби, които пренасят оръжие за Русия през Персийския залив. След това ще прекъснат пътя и на английските кораби за Индия и Зондските острови. Британският лъв с проскубана грива ще бъде затворен в клетката на неговия малък остров и там ще бъде доубит напълно.
- Аз ви казвам всичко това - заяви капитан Сигемицу, - за да разберете колко важен е за нас сега тоя остров. Постарайте се да обясните това на племето. Нека всички разберат, че работата е много сериозна и аз няма да се шегувам.
- Добре, ще обясня това на главатаря - казах аз. - А какво става с Русия? Ние бяхме откъснати от света почти цяла година и нищо не знаем.
- Германските войски са в Сталинград - отвърна капитанът.
- А Москва и Ленинград?
Капитанът мрачно каза:
- Когато германците стигнат Урал, Москва и Ленинград сами ще се предадат. - И като се сети, че е казал повече, отколкото трябва да се каже на един "съюзник", той продължи: - Както виждате, аз съм напълно откровен с вас и не крия, че този малък остров има голямо значение за нашата окончателна победа. Трябва на всяка цена да убедите главатаря да спре съпротивата. Ако е нужно, обещайте му подкуп. Чел съм някъде, че диваците дават мило и драго само за една проста дрънкулка.