Спомних си дрънкулките на Смит и казах:
- Напротив, туземците са неподкупни. Те са големи патриоти.
- Патриоти? Разсмивате ме, сър... - И той наистина се засмя, като друсаше широките си рамене. Жълтите му зъби неприятно святкаха. После изведнъж стана сериозен и мрачно добави: - Ако не се подчинят, ще ги изтребя до крак. Кажете това на главатаря. Аз имам достатъчно войници и оръжие за една сбирщина от две хиляди души.
Чувствувах как възмущението се надигаше в мен. Помъчих се да го потисна и попитах:
- А какво мислите да правите с двамата англичани?
- Ах, да... Добре, че ми напомнихте. Вярно ли е, че оня дангалак е член на английската Камара на общините?
- Не зная. Възможно е... Той е богат индустриалец, има плантации на Кокосовите острови.
- А истина ли е, че другият бил капитан на неговата яхта?
- Истина е.
- Добре! - кисело се усмихна капитанът. - Членът на английската Камара на общините ще чисти клозетите, а на моряка ще дам почетна работа: той ще бели картофи и ще мие съдовете в кухнята. - Като изпи чашата си на един дъх, той неочаквано стана и каза: - И тъй, решено. Сега ще ви дам бележка, с която ще можете свободно да се движите из острова във всяко време на денонощието. Ако стане нужда, моите войници ще ви оказват съдействие. От този момент вие сте под закрилата на японското знаме и войник на царя-слънце. Ако завършите успешно преговорите с главатаря, ще получите награда. Но ако освен това доведете главатаря на подводницата, ще окачите на гърдите си златния медал. Пожелавам ви успех, съюзнико!
Той ми подаде ръка и отиде в кабината си, без дори да ме попита дали съм съгласен да играя ролята на посредник, или не.
II
Двама моряци ме откараха на брега. Тук още кипеше работа: японците разковаваха сандъците с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници, чиито триножници бяха потънали дълбоко в пясъка, трети копаеха картечни гнезда на близките височини. По всичко личеше, че японците се страхуваха от нападение и се готвеха за отбрана.
Тук заварих и първожреца - той все още изхвърляше водата от лодките. Като ме видя, изтича при мен и почна да хленчи:
- О, Андо! Кажи на пакегите да ме оставят на мира. Аз съм стар, не мога да работя. Кажи им, че искам да говоря с техния тана...
- Какво ще му говориш?
- Ще му кажа, че съм първожрец. Ако той е умен човек, ще разбере, че мога да му бъда полезен.
- С какво можеш да му бъдеш полезен? - попитах го аз.
- Ще кажа на моите хора да не воюват с пакегите.
- Но те няма да те послушат.
- Ще ме послушат, Андо! Хората от моя род ще ме послушат. Кажи на жълтия тана, че аз ще го осиновя и той ще живее на острова като син на нашето племе. И неговите стрелци ще станат синове на нашето племе. Ако жълтият тана даде коняк и цигарки на Арики...
- Млъкни! - извиках му аз. - Жълтият тана няма нужда от тебе. Той има достатъчно стрелци, за да избие цялото племе.
Тръгнах към селището, но Арики ме хвана за ръката и просто не искаше да ме пусне. Гледаше ме с тесните си миши очички и хленчеше. Той беше отвратителен.
Около нас се събраха десетина моряци, дойде и един офицер, когото виждах за пръв път. Казах му, че съм натоварен от капитана със специална задача, и му подадох бележката. Като я прочете, офицерът застана мирно и ми отдаде чест.
- Мога ли да ви бъда полезен с нещо? - попита ме той на английски.
- Дайте ми този старец - кимнах с глава към Арики. - Той не може да ви върши никаква работа, а на мен ми е нужен.
- Вземете го - махна с ръка офицерът, сякаш отпъждаше досадна муха. - Научил две английски думи и само тях повтаря: "Коняк, цигарки, коняк, цигарки". По-скоро да се маха от главата ми. Ние сме свикнали сами да си пием коняка и сами да си пушим цигарите.
През това време Арики беше седнал на пясъка и гледаше ту мене, ту офицера. Казах му да стане и да върви с мен.
- Къде ще ме водиш? - попита ме той.
- При жълтия тана.
- При жълтия тана? Истина ли?
- да.
- А къде е той?
- В селото.
- Не е ли в голямата лодка?
- Не, той е в селото.
- Не лъжеш ли?
- Защо ще те лъжа? Аз отивам при него. Ако искаш, ела и ти, ако не - върви отгрибай водата в лодките.
- О, Андо! Ще дойда, Андо!
И той защъпука с босите си крака след мене.