- Да.
- Е? Какво казаха те?
- Главатарят предлага...
- Охоо, той предлага условия! - прекъсна ме капитанът.
- Да, той предлага да напуснете острова.
- Само това ли?
- Само това.
- Добре! Аз ще покажа на тоя дивак какво значи японската сила. Ще изгоря селата, ще унищожа всичко и всички!
Той натисна бутончето на писалищната си масичка. В кабинета влезе спретнат матрос в бели като сняг гетри. Удари токовете на лъснатите си обуща и застана мирно.
- Кажи на капитан Ямото да дигне котва. Курс - изток, разстояние от брега - два километра. По десет запалителни снаряда срещу всяко село. Повтори!
Матросът повтори заповедта, отново отдаде чест и излезе. След малко задрънчаха синджири, загракаха машините под нас и подводницата потегли.
Изтръпнах, като си спомних, че първото село, към което отивахме, беше Калио. Само за две минути то ще бъде унищожено и хората избити. И Зинга. Тя е в Калио!..
- Може ли да ви кажа нещо? - обърнах се аз към капитана. Сигурно съм бил много бледен, защото той учудено ме изгледа.
- Кажете!
- Вашата заповед е прибързана.
- Нямам време за губене!
- Не забравяйте, че имате работа с диваци, които не разсъждават като нас, цивилизованите хора.
- Не ме интересуват техните разсъждения!
- Аз познавам техните нрави и обичаи...
- Не ме интересуват техните нрави и обичаи! - ядосано ме прекъсна капитанът. Пепелта от цигарата му се отрони върху лъскавото стъкло на бюрото.
- Да опитаме нещо друго...
- Какво?
- Познавам добре жителите на първото село, което искате да унищожите. Познавам и неговия главатар...
- Стига с тия главатари! - извика капитанът.
- Защо се сърдите? Аз искам да ви помогна.
- Говорете!
- Аз съм сигурен, че ако поговоря с главатаря на селото, той ще се съгласи да се предаде без бой.
- Защо мислите тъй? - Капитанът угаси цигарата си в порцелановата пепелница и седна срещу мен. - Нали главатарят казал, че ще се бият до последна капка кръв? Сега аз ще изцедя капка по капка мръсната им кръв...
- Така каза тана Боамбо, това е вярно. Той е главен вожд на цялото племе. Но освен него във всяко село има ренгати - малки главатари. Именно малкият главатар на селото, което вие искате да унищожите, е мой близък приятел и дори ми се пада малко роднина.
- Роднина? Вие се подигравате с мен!
- Ни най-малко. По-късно ще ви разкажа как станахме с него роднини. Мисля, че той ще се съгласи да сложи оръжието. Защо да не опитаме?
- Не съм дошъл тук да правя опити! И никакви преговори вече. Аз ще разговарям с техните малки и големи главатари само с дулата на оръдията и картечниците!
Той стана, станах и аз. Разговорът беше свършен.
Излязох на палубата. Селото се виждаше в далечината. След един час оръдията ще "заговорят" и Калио ще бъде превърнато в пепелище. Колко невинни жени и деца ще загинат!.. Ще загине и Зинга. Не, не! Аз трябва да предотвратя бедата, но как? Капитанът е неумолим!
Отново отидох при него. Той беше излязъл на палубата и разглеждаше селото през бинокъла си.
- Господин капитан!..
Той се обърна. Бинокълът увисна на гърдите му.
- Аз ви гарантирам, че главатарят на Калио Ще предаде селото заедно с неговите жители без бой. Капитанът мрачно ме попита:
- Гарантирате?
- Да, гарантирам! Познавам го много добре. Ходил съм му на гости. С него сме нещо като побратими. Ще му кажа, че вие ще го наградите...
- О, разбира се! - усмихна се капитанът и жълтите
му зъби лъснаха на слънцето.
- Щом той предаде селото, главатарите на другите села ще последват неговия пример. Те са като овцете - с болка проговорих аз, - една щом тръгне, другите сами ще вървят подире й.
- Може би сте прав - промърмори капитанът и като ме изгледа със студените си очи, попита: - Но не разбирам едно: защо толкова много се грижите за диваците? Защо се тревожите за тях?
- Защото... Как да ви обясня?.. Аз искам да ви помогна. Нали сме съюзници? Освен това аз имам годеница, която живее в това село...
- Годеница? Нима тия диваци се годяват?
- Разбира се...
- Добре! - кимна с глава капитанът. - Кажете ми своя план.
Аз нямах никакъв план. Исках да спася жителите на Калио - това беше всичко. Исках да спася Зинга.
- Ще изляза сам на брега - бързо заговорих аз, - ще уговоря главатаря и жителите на селото да се предадат без бой. Ще им обясня какво ги очаква, ако не се съгласят. Те ще ме послушат. Ако се отнесете добре с тях, и другите села ще се откажат от съпротивата.