- Това, което става в Ангра Пекен (Тайната на Ангра Пекен беше разкрита едва в края на войната. Целта на германските подводници била да пречат на американските транспортни кораби да пренасят оръжие за Персийския залив. Една част от това оръжие отивало в Съветския съюз, но по-голямата част оставала в Персия. Англичаните смятали, че Съединените щати заплашват техните интереси в Персия, и решили да им попречат, като дадат "свобода на действие" на германските подводници с условие, че те няма да нападат английски кораби, а само американски. Това тайно споразумение между дипломатите на Чърчил и на Хитлер било насочено не толкова против интересите на Съединените американски щати, колкото против Съветския съюз. Впрочем това не е единственият случай, когато Англия обръщаше погледи към Хитлер. Чърчил няколко пъти беше се опитвал през време на войната да сключи сепаративен мир с Германия, но тия опити излязоха безплодни, защото по това време Червената армия стремително напредваше към Германия и объркваше плановете на Чърчил), е мистерия - каза контраадмиралът. - Но един ден тя ще бъде разкрита и историята ще осъди виновните. Впрочем стига по тоя въпрос... - И като се обърна към мен, той продължи: - Все пак вие не ми отговорихте, съгласни ли сте да преговаряте с главатаря на племето от мое име?
- Да, сър.
- Благодаря. Ще можете ли да отидете при него веднага?
- Да, сър.
- Благодаря. Кажете му, че племето спокойно може да се завърне в своите жилища. Аз гарантирам живота и имота на туземците. Нали ме разбирате?
- Много добре, сър.
- Кажете му още, че искам да говоря лично с него и го каня на кораба като гост.
- Той едва ли ще дойде.
- Защо?
- Ще се страхува.
- Ще се страхува? След като му дам дума, че ще бъде мой гост?
- Да.
- Толкова ли са недоверчиви тия диваци?
- Напротив, те бяха много доверчиви, но след като японците ги нападнаха...
- Разбирам - прекъсна ме контраадмиралът. - Но вие обяснете на главатаря, че японците са и наши врагове. Кажете му, че аз ги победих и сега те са мои пленници. Кажете му още, че аз освободих острова от японските нашественици и всички туземци са под покровителството на американското знаме, на което е написано "Свобода и демокрация". Нали ме разбирате?
- Разбирам ви, сър, но главатарят няма да ви разбере. Той не би могъл да направи разлика между японския фашизъм и американската демокрация.
- Нима е толкова прост?
- Не че е прост... Напротив, той е природно умен човек. Но тук няма политическо общество и думи като фашизъм, демокрация са непонятни на племето. В техния език няма такива думи. В преценката си за хората те боравят само с две понятия: добър човек и лош човек.
- Прекрасно! - възкликна контраадмиралът. - Кажете на главатаря, че аз съм добър човек, негов приятел и покровител. Той ще разбере това, нали?
- Да, той ще разбере това, но дали ще повярва?
- Защо не? - попита контраадмиралът с малко стреснат глас.
- Защото племето твърде много пострада от японците...
- Пак тия японци! - намръщи се контраадмиралът. Нали ви казах, обяснете на главатаря, че ние сме врагове на японците и ще ги бием навсякъде, където ги намерим. Ние ще защищаваме племето от всички и всякакви врагове. Ще бъдем негови покровители - нали разбирате...
- Разбирам, сър. Но ако главатарят каже, че няма нужда от покровители?
- Той не може да каже това! - повиши тон контраадмиралът. - Аз намерих острова окупиран от японците и го освободих. Приканвам всички жители да се завърнат по домовете си и да се заемат с мирен труд. И ако японците отново се опитат да нападнат острова, ще имат работа с мен. Обяснете на главатаря, че за неговото племе е хиляди пъти по-добре да стане съюзник на Съединените американски щати, отколкото роб на японците. Кажете му, че моето правителство ще сключи с него договор за защита и помощ. Вярвам, че той ще остане много доволен от това предложение. И тъй, да не губим време. Кога бихте могли да се срещнете с него?
- Още днес.
- Нима той е толкова близо?
- Да, той не е много далеч оттук. Контраадмиралът притвори клепките си, помълча малко и каза:
- Добре... Не забравяйте да го поканите на кораба. Аз искам да говоря с него лично.
- Разбрано, сър - учтиво казах аз, като станах... - Ще предам на главатаря всичко, което ми казахте. Но... позволете да ви помоля нещо. Разрешете да отведа дъщеря му...