Стерн не отговори. Смит се смути и задъвка пурата си, която димеше в устата му. След това каза:
- Нищо, Стерн, това не е голяма беда. И без дом Англия е също толкова ваша родина, колкото и моя, и вие трябва да се радвате не по-малко от мене на скорошното ни завръщане.
- Радвам се - тихо каза Стерн. - Може би повече от вас...
- Не личи, Стерн, не личи...
- А вие какво искате? Да викам като вас? Да се бия в гърдите и да разправям, че обичам Англия? Кому е нужно това?
След тия думи на капитана Смит млъкна и не можеше да се разбере дали се засрами, или възторгът му изстина. Малко по-късно той каза, сякаш се извиняваше:
- Темперамент, сър... Не мога да прикривам чувствата си. А вие? - обърна се той към мен: - Вярвам, че и вие се радвате?
- Да - потвърдих аз. - Англия е много по-близо до България, отколкото остров Тамбукту. Но аз мисля и за своите приятели, които остават тук. Какво ще стане с тях?
Плантаторът се огледа и като се увери, че адютантът беше си отишъл, каза:
- Това, което стана и с американските индианци.
Потръпнах от ужас, като си спомних как жестоко и безмилостно американските колонизатори са изтребвали индианците. Белите господари пролели реки от кръв и минали през стотици хиляди трупове, докато завладеят американския континент.
- Сериозно ли говорите? - обърнах се аз към плантатора. - Нали контраадмиралът заяви веднъж, че неговото знаме носело свобода и демокрация?
- И вие му повярвахте, нали? О, санкта симплицитас! (Санкта симплицитас - свещена простота (лат.)) Контраадмиралът открито заяви, че ще превърне остров Тамбукту във военноморска база. А на обикновен език това значи, че Съединените американски щати ще заграбят острова. Контраадмиралът дори ми каза, без да се срамува от себе си, че лично той щял да продължи моите усилия и щял да разшири моята плантация, което значи, че ще я обсеби. От това можете да разберете какво пише на неговото знаме.
- А защо не ме повикате за свидетел? - усмихнах се аз, като си спомних някогашните твърдения на Смит, че остров Тамбукту ще принадлежи на Англия, защото английски поданици първи го открили и първи стъпили на него.
- Оставете шегите - махна с ръка Смит.
- Не, аз не се шегувам. Говоря ви съвсем сериозно. Аз винаги съм бил и ще бъда на страната на угнетените и онеправданите. Сега вие сте онеправданият и аз с готовност ще ви стана свидетел.
- Свидетел! - процеди Смит. - Пред кого? Пред вълка, който иска да изяде агнето... Но аз няма да оставя така тая работа! О, той не ме познава! Аз никога не оставям магарето си в калта, никога! Ние пак ще се срещнем с него, само че при други обстоятелства...
IV
Японските пленници работиха по шестнадесет часа на ден и разтовариха "Линколн" за три дена. Лодките, които американските кораби носеха на бордовете си, не бяха достатъчни, те използуваха и лодките на туземците, колкото и малки да бяха те. На четвъртия ден сутринта Смит, Стерн и аз седнахме в моторницата на контраадмирала и адютантът ни откара на товарния кораб. Простихме се с веселия потомък на креолите, той ни стисна сърдечно ръцете, пожела ни "добър път" и се върна на крайцера, а ние се изкачихме на палубата на "Линколн". Посрещна ни широкоплещест мичман с черни увиснали мустаци, оставени да растат на воля, и ни заведе при капитана. Капитанът беше едър, петдесетгодишен мъж с мургаво продълговато лице, прорязано от дълбоки бръчки, а по средата на високото му чело имаше белег от стара зараснала рана, останала вероятно още от младини, когато капитанът е бил обикновен матрос. Той потвърди това, което беше ни казал адютантът: корабът ще отиде в Манаус, пристанище на река Амазонка. От Манаус "Линколн" ще вземе суров каучук и ще го откара в Англия. Пътуването ще трае дълго. Корабът ще измине над двадесет хиляди километра - половината от обиколката на земното кълбо. През целия път ще спрем за три-четири дена само в Кейптаун, близо до нос Добра надежда в Южна Африка.
- Пътуването няма да бъде много приятно - предупреди ни капитанът. - Корабът ще бъде празен и вълните ще си играят с него, както си искат. Най-трудно ще бъде край нос Добра надежда - там винаги духат силни ветрове, често вилнеят бури и океанът винаги е бурен. - И като се усмихна, той добави: - Но вие сте калени, щом сте претърпели корабокрушение.
- Така е, сър - каза Смит. - Мокър от дъжд не се бои, нали?
Капитанът не пропусна да ни каже и това, че в случай на нужда ще трябва да помагаме на екипажа.
- Разбира се! - злъчно каза Смит. - След като бях слуга на японците, нищо вече не може да ме изненада.
Това беше намек, тънка ирония по адрес на американците, но капитанът не я разбра. Той не знаеше, че контраадмиралът се готвеше да заграби плантацията на Смит.