Аз извадих ножа от пакета и му го подадох:
- Рапуо, вземи го. Това е подарък от третия пакеги. Той погледна ножа изпод навъсените си вежди и отблъсна ръката ми. Тогава аз взех един ямс от кошницата, която висеше сред колибата, обелих с ножа кората му и го нарязах. Жената на Арики подсвирна с уста от изненада. Досега тя беше белила и рязала ямса с мидена черупка. Подадох й ножа и казах:
- Вземи го. В голямата лодка има много такива ножове. Жената взе ножа и отиде да се похвали на съседките си. Арики седеше на нара все тъй намръщен и потъмнял като градоносен облак. Той не можеше да ми прости моята дързост. Ходя по селата, лекувам хората без негово разрешение! Как смея!..
Тогава аз извадих от пакета брадвата с къса дръжка и му я подадох.
- Рапуо (Рапуо, пуирара напуя - първожрец, ръководител на религиозната церемония на големия празник, посветен на Дао), това е подарък от третия пакеги. Вземи го. Той веднага разбра какво му давам и за какво служи - стоманената брадва приличаше на каменните брадви на туземците, - но отказа да я вземе.
В колибата имаше едно доста дебело дърво, донесено за огъня. С два-три удара го пресякох на две. Арики не изтърпя и подсвирна от възторг.
- Вземи я - сложих аз брадвата пред първожреца. Той не посегна към нея, но и не я отблъсна. Жената на Арики се върна. С нея беше и Канеамеа. Аз им дадох по един гердан и видях каква радост загоря в очите им. Герданите на Смит наистина правеха чудеса. Те можеха да смекчат и най-коравото сърце. Дадох третия гердан на Арики. Той мълчаливо го окачи на шията си.
Оставаше третото "чудо" - бутилката с коняка. Но тя беше последният ми коз, не биваше да го проигравам тъй бързо. Ножът, брадвата и герданите бяха достатъчни да изкупят вината ми пред Арики, дето съм ходил в Калио без негово съгласие. Сега оставаше най-важното - да уредим работата на Смит, да склоним Арики да не го хвърля в океана и да го остави да живее спокойно на острова.
Боамбо заговори за "третия пакеги". Той каза на първожреца, че третият пакеги е добър човек и трябва да му разрешат да живее на острова, без да го хвърлят в океана. Но Арики не искаше и да чуе. Той рязко прекъсна главатаря:
- Откъде е дошъл третият пакеги?
- От луната - побърза да отговори Боамбо.
- От луната! А как е дошъл? Има ли криле? И защо е дошъл? Да се хвърли в Голямата вода! Още сега!
- Не бързай! - спря го Боамбо. - Третият пакеги още не е стъпвал на нашия остров. Той живее в голямата лодка и ние нямаме власт над него.
- Проклятие! - гневно извика Арики.
Боамбо пак заговори за пакегите. О, те са добри хора, полезни хора! Аз съм го спасил от кадити, лекувам хората с нанай кобрай - малко ли е това? И от другите пакеги племето ще научи нещо полезно. Те имат такива чудни неща, каквито нито един занго не е виждал досега.
Канеамеа сложи пред нас делва с малоу и седна на нара. Когато я погледнах, тя наведе глава, но аз успях да забележа в краткия поглед на тъмнозелените и очи някаква неуловима, тиха тъга.
- Набу - обърна се тя към баща си. - Тана Боамбо е прав, пакегите са добри хора.
- Мълчи! - викна й Арики и като се обърна към мен, попита: - Какво има в голямата лодка? Кажи!
- Много неща има в голямата лодка, рапуо. Има големи и малки стъкла - като ги погледнеш, виждаш лицето си в тях.
- Зная - нетърпеливо ме прекъсна Арики. - Друго?
- Има много брадви като тази, която ти дадох. Един човек с такава брадва може да направи лодка само за два-три дена.
Арики ме погледна недоверчиво и попита:
- Може ли?
- Може.
- Какво има още?
- Има много уди, които пускат гръмотевици и убиват птици, както летят.
- А хора убиват ли?
- И хора убиват.
Арики преглътна и пак попита:
- Друго какво има в голямата лодка?
- Много неща има, как да ти обясня? Трябва сам да ги видиш.
Първожрецът наведе глава и се замисли. Той решаваше съдбата на Смит. Ще остане ли плантаторът цял живот на своята яхта, която беше се превърнала в негов затвор, или първожрецът ще му разреши да живее на острова?
Извадих от пакета бутилката с коняк и я подадох на Боамбо. Парливата течност забълбука в устата му. Арики го погледна малко учуден - той за пръв път виждаше стъклена бутилка, - но се престори на равнодушен. Боамбо замляска с език, може би нарочно, за да покаже на първожреца колко вкусно е съдържанието на тази чудна бутилка. Арики не изтърпя, грабна бутилката от него и отпи само една глътка. Конякът му хареса и той пи още веднъж... и още веднъж. Не, това питие не приличаше на малоу. И кокосовото вино беше много приятно, но съдържаше съвсем малко алкохол: колкото и да пиеш, главата ти не се замайва. Листата на бетела, които туземците дъвчеха с ядки от орехите на кенгара и с малко парченце вар, също не можеха да замаят главите им. А това питие сякаш се разлива по цялото ти тяло и бързо упойва човека. Сръбнеш ли повече, искри изскачат от очите ти. Арики замляска с уста и повтори няколко пъти: "Тацири! Тацири!"