Обърнах се към Арики. Той беше легнал по очи на нара и не смееше да дигне глава. Цялото му тяло се тресеше, сякаш той беше ударен от куршума.
- Стани! - извиках му аз. - Свинята е мъртва. Ела да видиш.
Първожрецът обърна главата си, както беше легнал, и като посочи пушката, каза:
- Махни я! Махни я!
Оставих пушката до стената. Едва тогава Арики се надигна и погледна през вратата.
- Е? Какво ще кажеш? - попитах го аз.
- Виждам, че пакеги казва истината - мрачно промърмори той.
После, като се поуспокои, попита как се казва тая "стрела" на езика на пакегите.
- Пушка - отговорих аз.
- Колко пушки имат пакегите?
Показах му пръстите на двете си ръце.
- Леон-до.
За трите ловджийски пушки премълчах.
- А колко ще получи Арики? - попита първожрецът.
- Не зная. Всички пушки са на тоя пакеги - кимнах аз към Смит.
- Не, всички пушки ще бъдат табу (табу - нещо забранено) - заяви Арики. Обясних на първожреца, че според обичаите на пакегите всичко, което сме донесли от яхтата, принадлежи на Смит. Арики настръхна. Той каза, че тук обичаите на пакегите не струват лула тютюн. Племето си има свой обичаи и всички са длъжни да ги спазват. И пакегите... Защо сме избързали да докараме всичко в моята колиба? Защо не сме го питали?
- Пакегите не са виновни - намеси се Боамбо. - Аз казах да пренесат всичко в либата орованда.
- А защо не се посъветва с мен? - тросна му се Арики.
- Защото ти спеше като мъртъв.
- Като мъртъв! - извика Арики. - Ти искаш да умра, но Дао пак ме съживи. Да, аз бях умрял, и пак се съживих! Ти няма да се отървеш от мене! Ще взема всичките пушки! Всичките!
- Защо му са на Арики толкова много пушки? - учуди се Боамбо.
- Ще ги хвърля в Голямата вода. Те са опасни. С тях човек може да избие цялото племе.
- Арики не говори като рапуо - упрекна го Боамбо. - Кой ще избие нашето племе? Няма такъв човек. Ще дадем пушките на най-добрите ловци. През време на големия лов те ще убият много кро-кро.
Арики нищо не отговори.
Смит с напрегнато внимание слушаше разговора, без да разбира нито дума, а когато главатарят и първожрецът млъкнаха, той ме попита за какво се карат.
- За твоята черга - усмихнах се аз. Смит се сети каква е работата и веднага донесе една бутилка коняк. Очите на първожреца светнаха.
- Само ще го опитам - промърмори той и надигна бутилката. Конякът весело забълбука в устата му. Като изпи половината, първожрецът подаде бутилката на Боамбо и каза, като облизваше устните си: - Тацири! Пакегите са умни хора. Само едно искам от тях: да ме слушат.
Той покани Смит и Стерн да живеят в неговата колиба, да му бъдат гости.
Смит засия от радост. Значи, той ще живее под един покрив с Арики! Прекрасно! Той е неизказано признателен на първожреца и в знак на благодарност ще му подари нещо...
Смит се порови в един сандък, извади оттам малко огледалце и една бронзова гривна и тържествено ги поднесе на първожреца.
- Кажете му, че съм му безкрайно благодарен - помоли ме Смит.
- Мога да му кажа само, че сте му благодарен. Но безкрайно - това не мога да му кажа.
- Защо?
- Защото на зангски език няма думата безкрайно. Или ако я има, аз не я зная.
- Жалко, сър... Кажете му тогава, че много съм му благодарен. Макар че то не е едно и също. Или по-добре, че приемам да живея в неговата колиба с голяма благодарност.
- Голяма благодарност - това мога да му кажа. Но знайте, че колкото благодарността ви е по-голяма, толкова по-скъпо ще ви струва.
- Как така? - учуди се Смит.
- Много просто. Колкото повече причини имате да му благодарите, толкова повече подаръци трябва да му дадете.
- Щом е тъй - каза Смит, - кажете му само, че съм му благодарен.
През това време Арики беше закопчал вече лъскавата гривна на крака си и поиска още една бутилка коняк.
- Вие сте прав - каза Смит. - Аз наистина ще трябва по-рядко да изказвам своята благодарност на първожреца.
Все пак той донесе още една бутилка и я бутна в ръцете на първожреца.
Арики пак се напи, започна да пее и да танцува, като тъпчеше на едно място с разперени ръце и навеждаше главата си ту надолу към земята, ту я дигаше нагоре с поглед, обърнат към тавана, докато най-после се строполи на рогозката като безчувствен труп.
Боамбо махна с ръка и излезе. Той явно презираше първожреца и не можеше да го понася.
Смит клекна до своите сандъци и почна да ги проверява дали са заключени добре, а капитанът, излегнат на нара, му се присмиваше. Стерн смяташе, че грижите на Смит са безполезни и глупави. Все едно, туземците ще разграбят имуществото му, колкото и добре да са заключени сандъците. Така мислеше капитанът и подхвърляше хапливи шеги по адрес на плантатора. Но и плантаторът не му оставаше длъжен: и той му отвръщаше с остри думи, и между тях постепенно избухна нова свада.