— Какво мога да кажа? — свих рамене аз. — Истината не може да се отрече. Нашата страна е окупирана от Германия. Кобургът я продаде на Хитлер, а Хитлер си постави правителство, каквото му трябваше. Но нашият народ е против натрапниците и се бори срещу тях. Аз също бях замесен в тази борба и трябваше да спасявам живота си с бягство…
Контраадмиралът кимна с глава и Притвори очи. Изглежда, че беше доволен от моя отговор. Като помисли малко, той каза:
— В такъв случай, ако нямате нищо против, аз ще ви смятам за съюзник на нашата страна.
Думата „съюзник“ ме накара да потрепна. Откровено казах на контраадмирала, че и японският капитан най-напред ме наричаше „съюзник“, а после ме изпрати в кухнята на „почетна“ работа — да беля картофи.
— Защо? — попита ме той.
— Защото не изпълних задълженията си на съюзник. Капитанът искаше да накарам главатаря на племето да сложи оръжието, а аз го посъветвах да продължи съпротивата.
— Защо? — някак особено ме погледна контраадмиралът.
— Защото смятах, че победата на японците означава робство за племето. Освен това капитанът ми каза, че неговата цел била да превърне острова във военна база и оттук да напада американските кораби, които пренасят оръжие за Съветския съюз. Това още повече ме задължаваше да преча на японците.
— Правилно! — одобрително кимна с глава контраадмиралът. — А как бихте постъпили, ако ви изпратя при главатаря?
— Зависи от това, какви намерения имате по отношение на племето…
— Ние сме потомци на Линколн и Гладстон — тържествено заяви контраадмиралът. — На моите кораби се развява знамето на свободата и демокрацията. Вие трябва да обясните това на племето и на неговия главатар. Преди да дойда тук, аз изминах стотици мили по следите на две германски подводници; Те бяха четири и се укриваха в залива на Ангра Пекен: Две унищожих там, а двете се изскубнаха под носа на английските оръдия на Хуановите острови.21 Сър — обърна се той към плантатора, — право да ви кажа, никак не съм доволен от коменданта на английската крепост.
— За коя крепост става дума? — не разбра Смит.
— Нали ви казах за крепостта на Хуановите острови. Те се намират точно срещу входа на залива Ангра Пекен. Германските подводници избягаха край самата крепост, но вашият комендант не изстреля нито един снаряд срещу тях.
— Как е възможно! — искрено се учуди Смит.
Контраадмиралът продължи:
— Аз изпратих по своя адютант протест до коменданта. И знаете ли какво му отговорил той? Казал, че имал нареждане да не тревожи германската база в Ангра Пекен.
— Нареждане? От кого?
— От вашето правителство — отвърна контраадмиралът. Смит се надигна от креслото и отново седна. Той се чувствуваше неудобно.
— Аз мислех, че нашите кораби отдавна са завзели Ангра Пекен — промълви тихо той. — Мислех, че германската колония в Африка отдавна не е вече германска.
— Тя си е германска — потвърди контраадмиралът — и най-чудното е, че германските подводници влизат и излизат от залива с мълчаливото съгласие на английския комендант.
— Но това е предателство, сър! — възкликна Смит. — Вие трябва да уведомите нашето правителство…
— Правителството на Англия знае всичко — каза контраадмиралът. — Аз уведомих нашето министерство и то направи постъпки лично пред Чърчил, но и след това положението не се промени. Комендантът и досега не е сменен, а неговите оръдия продължават да мълчат. Ангра Пекен си остава германска база, макар че всеки момент може да бъде английска, и то без особени жертви и усилия.
Аз си спомних историята на Ангра Пекен. Преди повече от шестдесет години германският търговец Линдерец закупил от туземците земите край залива на Ангра Пекен за двеста пушки и две хиляди марки. Тия земи послужили като опорна точка на германската колониална политика. Само след няколко години Германия владеела вече всички земи далеч на север от Ангра Пекен и цялото крайбрежие чак до река Оран. Една част от местното население било покорено, друга част — унищожено. На неговите кости германската империя създала своята колония — Германска Югозападна Африка. Чак тогава англичаните разбрали какви богатства са проспали. Те побързали да завземат пустинните острови срещу Ангра Пекен и издигнали там крепост. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия, без да срещат съпротива. Това наистина беше чудно.
— Това, което става в Ангра Пекен22, е мистерия — каза контраадмиралът. — Но един ден тя ще бъде разкрита и историята ще осъди виновните. Впрочем стига по тоя въпрос … — И като се обърна към мен, той продължи: — Все пак вие не ми отговорихте, съгласни ли сте да преговаряте с главатаря на племето от мое име?
21
Хуанови острови — английски острови, разположени близо до залива Ангра Пекен, в Югозападна Африка.
22
Тайната на Ангра Пекен беше разкрита едва в края на войната. Целта на германските подводници била да пречат на американските транспортни кораби да пренасят оръжие за Персийския залив. Една част от това оръжие отивало в Съветския съюз, но по-голямата част оставала в Персия. Англичаните смятали, че Съединените щати заплашват техните интереси в Персия, и решили да им попречат, като дадат „свобода на действие“ на германските подводници с условие, че те няма да нападат английски кораби, а само американски. Това тайно споразумение между дипломатите на Чърчил и на Хитлер било насочено не толкова против интересите на Съединените американски щати, колкото против Съветския съюз. Впрочем това не е единственият случай, когато Англия обръщаше погледи към Хитлер. Чърчил няколко пъти беше се опитвал през време на войната да сключи сепаративен мир с Германия, но тия опити излязоха безплодни, защото по това време Червената армия стремително напредваше към Германия и объркваше плановете на Чърчил.