— Да, сър.
— Благодаря. Ще можете ли да отидете при него веднага?
— Да, сър.
— Благодаря. Кажете му, че племето спокойно може да се завърне в своите жилища. Аз гарантирам живота и имота на туземците. Нали ме разбирате?
— Много добре, сър.
— Кажете му още, че искам да говоря лично с него и го каня на кораба като гост.
— Той едва ли ще дойде.
— Защо?
— Ще се страхува.
— Ще се страхува? След като му дам дума, че ще бъде мой гост?
— Да.
— Толкова ли са недоверчиви тия диваци?
— Напротив, те бяха много доверчиви, но след като японците ги нападнаха…
— Разбирам — прекъсна ме контраадмиралът. — Но вие обяснете на главатаря, че японците са и наши врагове. Кажете му, че аз ги победих и сега те са мои пленници. Кажете му още, че аз освободих острова от японските нашественици и всички туземци са под покровителството на американското знаме, на което е написано „Свобода и демокрация“. Нали ме разбирате?
— Разбирам ви, сър, но главатарят няма да ви разбере. Той не би могъл да направи разлика между японския фашизъм и американската демокрация.
— Нима е толкова прост?
— Не че е прост … Напротив, той е природно умен човек. Но тук няма политическо общество и думи като фашизъм, демокрация са непонятни на племето. В техния език няма такива думи. В преценката си за хората те боравят само с две понятия: добър човек и лош човек.
— Прекрасно! — възкликна контраадмиралът. — Кажете на главатаря, че аз съм добър човек, негов приятел и покровител. Той ще разбере това, нали?
— Да, той ще разбере това, но дали ще повярва?
— Защо не? — попита контраадмиралът с малко стреснат глас.
— Защото племето твърде много пострада от японците…
— Пак тия японци! — намръщи се контраадмиралът. Нали ви казах, обяснете на главатаря, че ние сме врагове на японците и ще ги бием навсякъде, където ги намерим. Ние ще защищаваме племето от всички и всякакви врагове. Ще бъдем негови покровители — нали разбирате…
— Разбирам, сър. Но ако главатарят каже, че няма нужда от покровители?
— Той не може да каже това! — повиши тон контраадмиралът. — Аз намерих острова окупиран от японците и го освободих. Приканвам всички жители да се завърнат по домовете си и да се заемат с мирен труд. И ако японците отново се опитат да нападнат острова, ще имат работа с мен. Обяснете на главатаря, че за неговото племе е хиляди пъти по-добре да стане съюзник на Съединените американски щати, отколкото роб на японците. Кажете му, че моето правителство ще сключи с него договор за защита и помощ. Вярвам, че той ще остане много доволен от това предложение. И тъй, да не губим време. Кога бихте могли да се срещнете с него?
— Още днес.
— Нима той е толкова близо?
— Да, той не е много далеч оттук. Контраадмиралът притвори клепките си, помълча малко и каза:
— Добре … Не забравяйте да го поканите на кораба. Аз искам да говоря с него лично.
— Разбрано, сър — учтиво казах аз, като станах… — Ще предам на главатаря всичко, което ми казахте. Но … позволете да ви помоля нещо. Разрешете да отведа дъщеря му…
— Чия дъщеря? — стреснато попита контраадмиралът.
— Дъщерята на главатаря. Тя беше пленница на японците и дойде с нас на вашия кораб. Сега чака горе на палубата…
— Как може! — извика контраадмиралът и като се обърна към адютанта, който стоеше прав до вратата, строго попита: — Защо не сте ми казали това, Чарли? Дъщерята на главатаря! Веднага я доведете!
Адютантът изхвръкна от салона и след малко се върна заедно със Зинга. Тя влезе страхливо, като се оглеждаше на всички страни. В очите й се четеше уплаха и недоумение. Още в моторницата аз успях да й обясня, че жълтите дяволи са победени от пакегите. Тя разбра също и това, че корабът, на който отивахме, е на победителите, и когато се изкачвахме на палубата, тя ме попита дали пакегите са по-добри от жълтите дяволи, или и те ще я затворят като тях в някоя тъмна дупка. Аз я успокоих. Казах й, че пакегите сигурно ще я освободят и тя ще си отиде при своите. Сега тя стоеше пред контраадмирала и неловко пристъпяше от крак на крак.
Контраадмиралът стана и като се приближи до нея, каза с лек поклон:
— Поздравявам ви със свободата, мис … Моля да се чувствувате на моя кораб като у дома си. Преведете й това, сър — обърна се той към мен.
Аз казах на Зинга:
— Този мъж е калиман биля — голям човек, тана на пакегите. Той казва, че неговата голяма лодка е твоя и всичко в нея е твое.