— А Байрон? — обадих се аз. Капитанът махна с ръка:
— Не вярвай на поети…
— На поети като Байрон може да се вярва — възразих аз.
— Вие сте прав — кимна с глава старият моряк. — Байрон не е виновен. Виновен съм аз. Да, сър, аз излъгах мистър Смит…
— Излъгахте ли го? Защо?
— Сега ще ви обясня. Байрон казва, че предпочита една разходка до Тимбукту пред две победи при Ватерлоо, и той е прав. Защото победата при Ватерлоо не засенчи славата на победения и нищо не даде на безславния победител. Но има друго, и то е по-важно. Байрон говори за Тимбукту, а не за Тамбукту. Това са две различни неща, сър. Тимбукту е едно забутано градче на река Нигер в Западна Африка, прочуто като център на древна култура.
— Тъй ли? — учудих се аз. — Разкажете ми, капитане, нещо за това градче!
— Какво да ви разкажа… Обикновена история. През XII век в Тимбукту имало университет. Френските колонизатори го завладели в 1883 година и Тимбукту се превърнал в западнал градец в пустинята. Той няма нищо общо с остров Тамбукту на испанския географ. Аз знаех това, но го скрих от Смит, за да го принудя да вземем курс на юг, да избягаме от урагана. И сгреших, признавам. Ако не бяхме се отклонили от пътя си, яхтата нямаше да се разбие в скалите на тоя проклет остров.
Грей широко се прозина и разкри всичките си зъби.
— Ужасно ми се спи, сър — каза той сънливо.
— На тебе вечно ти се спи! — упрекна го капитанът. — Чудно ми е как не си заспал миналата нощ в океана…
— О, аз се борих юнашки с вълните, сър! — промърмори готвачът.
Все пак неговата прозявка подействува на Стерн — след малко и двамата хъркаха на твърдия нар.
Настъпи нощ. Лунна тропическа нощ. Всичко живо спеше. В колибата беше тихо и тъмно.
Четвърта глава. Предположенията на капитан Стерн. Съществуват ли людоеди? Романи и действителност. Танци под звуците на дървен тъпан. Грей бе първата жертва. Разказът на капитан Стерн за жена му Доанга и малката му дъщеря. И стерн става жертва на диваците
I
Шест дни и шест нощи престояхме в колибата. На седмия ден сутринта се събудихме от силни викове, смесени със звуците на тъпан. Капитанът бързо стана, ослуша се и тревожно се заразхожда из колибата. Бумтежът на тъпана и тия гърлени, диви крясъци не предвещаваха нищо добро.
— Какво означават тия викове? — попитах го аз. — Може би някакъв празник?
— Празник ли? — сепна се капитанът, като ме погледна някак странно. — Възможно е. Само че… страх ме е да не бъдем ние жертвите…
— Какви жертви?
— Аз съм виждал как някои островни жители в тропика принасят жертви на своите идоли. На голяма клада изгарят жив бик и разпръсват пепелта му по вятъра…
— Какво искаш да кажеш? — скочи Грей като ужилен.
— Казах каквото казах. Страх ме е да не бъдем ние изгорените.
— Защо плашите човека? — упрекнах аз капитана. — Той има слабо сърце… Жертвоприношението на хора отдавна не съществува.
— Уверен ли сте? — попита ме Стерн и горчиво се усмихна.
— Напълно.
— Доколкото ми е известно, вие за пръв път попадате между диваци, нали? А аз съм ходил на много острови в тропика и по-добре от вас познавам нравите на туземците.
— Вярно е — съгласих се аз, — но затова пък съм чел много книги за живота на първобитните хора…
— О, тия книги! — възкликна капитанът. — Аз съм чел такива романи за диви племена, че и сега ми настръхват косите, като си ги спомня.
— И аз съм чел такива романи — признах аз. — В тях първобитните племена са показани като диви зверове — хранят се с човешко месо, убиват всеки бял човек, живеят безнравствено и какво ли не още … И всичко това е измислено от началото до края, за да се оправдае „цивилизаторската“ мисия на хора като мистър Смит. Авторите на тия книги ни казват: „Вижте какви диваци са туземците! Те трябва да бъдат опитомени с кръста и евангелието, а където евангелието не помага — с огън и картеч.“ Целта оправдава средствата! Ние знаем какви са средствата, но каква е целта на колонизаторите? Да си строят дворци от костите на своите роби. Разбира се, това го няма в романите, но то съществува в практиката на колонизаторите.
— Аз съм съгласен с вас — каза капитанът. — Писателите пишат за пари, а парите са заключени в касата на мистър Смит. За да получат нещо от него, те трябва да му служат също тъй, както му служех и аз за трохите от неговата богата трапеза. Но все пак има нещо вярно в това, което съм чел. Знаете ли историята на Ливингстон (Дейвид Ливингстон (1813–1873) — шотландец по произход, виден английски пътешественик, изследовател на Африка. След като завършил медицина в Англия, Ливингстон бил изпратен от Лондонското мисионерско дружество в Африка. Той слязъл в залива Алгоа и оттам се отправил за страната на бичуаните. Няколко години живял по горното течение на река Лимпопо, а в 1849 година прекосил пустинята Калахари и открил езерото Нгами. През 1851 година Ливингстон достигнал до град Линянти и изследвал горното течение на река Замбези, след което по течението на същата река стигнал до Луанда на Атлантическия океан. В края на 1855 година Ливингстон открил водопада Виктория и на следната година се завърнал в Англия. През 1858 година отново заминал за Африка. От 1866 до 1871 година в Европа не била получена никаква вест за него и всички го сметнали за изчезнал. Мнозина предполагали, че е убит от някое африканско племе. Английският пътешественик Хенри Станлей отишъл в Африка да го търси и наистина го открил на езерото Танганайка. През 1873 година Камерен Верни Ловет (1844–1894), английски пътешественик из Африка, тръгнал с експедиция да търси Ливингстон и да му помогне, но закъснял: на път за езерото Танганайка той срещнал спътниците на Ливингстон, които пренасяли тялото му в Занзибар. В продължение на тридесет години Ливингстон изследвал природата на огромни пространства в Африка — от Кейптаун почти до екватора и от Атлантическия до Индийския океан. Наред с флората и фауната той изучавал бита и нравите на местното население. Личното мъжество на Ливингстон, неговата човечност, помощта, която оказвал като лекар на туземците, изучаването на езика им му създали голям авторитет сред местните африкански племена и спомогнали на неговата работа като пътешественик и изследовател.) и Станлей? И двамата били убити и изядени от африканските диваци.