— Почакай, стари приятелю — обърна се Мехмед ага към любопитния англичанин. — Моят хеким не знае добре английски и може да се обърка. Времето е наше, няма защо да бързаме. Говори по-бавно. Дай му време да попита сърцето си, преди да заговори. Защото най-чисти са думите на сърцето.
Плантаторът повтори своите въпроси. Преди да му отговоря, аз поглеждах Мехмед ага, който или гладеше брадата си, или лукаво се усмихваше. Но скоро мистър Смит пак ускори темпото.
— Защо сте напуснали родната си страна? — питаше той, като се стараеше да отгатне причината. — Сигурно някоя младежка авантюра?
— Не, сър.
— Разбирам. О, младост, младост?! — обърна се той към Мехмед ага. — Старите осъждат твоите глупости и все пак съжаляват, че не могат да ги вършат. А какви склонности имате? Вино?
— Не, сър…
— Карти?
— О, сър…
— Жени?
— Не, сър…
— В Кокосовите острови това го няма. Предупреждавам ви.
— Разбирам, сър…
— Туземци … Черни, тънкокраки, нечистоплътни, отвратителни…
— Драги приятелю, пак бързаш — намеси се Мехмед ага. — Не забравяй, че говориш с хеким.
— Разбира се. разбира се! — пресилено се усмихна англичанинът. — Господинът е половин доктор, но и това трябва да се провери, нали така? Знаете ли как се лекува маларията?
— Да, сър.
— Кажете признаците.
— Терциана: повишена температура през ден от 38 градуса до 40 градуса. Тропическа: ежедневна температура от 39 градуса до 41 градуса, придружават се с болки по тялото, особено в гръбначния стълб, понякога и парализация.
— Достатъчно. Лекарство?
— Тридесет таблетки хинин, по шест на ден, през два часа, или осем хининови инжекции, след това петнадесет таблетки атебрин, по три на ден
— Достатъчно! — каза Мехмед ага и лицето му стана розово от удоволствие. Види се, досега той беше се съмнявал в познанията ми по медицина и се радваше, че издържах с чест изпита. Той изгледа тържествуващо англичанина и продължи: — Сега да видим условията. Да, да, условията, стари приятелю… Моят хеким ще сключи договор само за една година и нито ден повече. Това ще бъде първият пункт на договора. Във втория ще определим заплатата. Какво ще му платиш? Виж само какъв човек ти давам и сам прецени. Оставям това на твоята съвест.
Мистър Смит се изкашля без нужда и промърмори:
— Да, да, по съвест … Аз сключвам договори най-малко за три години, но за него ще направя изключение. Заради тебе, приятелю Мехмед … И ще му дам дванайсет английски лири на месец — пак заради тебе. Нали ме разбираш? За приятеля си и в огъня влизам. Защо клатиш глава, Мехмед ага? Не си ли доволен? Аз плащам петнайсет лири на най-верния си хавилдар! А какво е тоя младеж? Задача с много неизвестни. Не знаем какво може. Но за твой хатър, стари приятелю, ще му дам петнайсет лири на месец.
Мистър Смит ми подаде договор и аз го подписах. Предплатата, която получих, беше достатъчна, за да заплатя дълга си на добрия Мехмед ага и да си купя някои необходими неща за дългото пътуване.
Свърши се с унижението, отсега нататък започваше неизвестността…
Заедно с мистър Смит купихме серум против змийска отрова, хинин, хининови инжекции, атебрин, риванол и други медикаменти, сетне се отбих в една книжарница, купих си карта и побързах да се прибера в стаята си. Със свито сърце подирих далечните непознати Кокосови острови, към които скоро щях да се отправя. Те бяха отбелязани с няколко малки точици. На една по-подробна карта те лесно могат да се намерят в Индийския океан, югозападно от остров Ява, на 94 градуса и 33 минути източна дължина от Гринвич и на 20 градуса и 5 минути южна ширина. Измерих разстоянието от Александрия до Кокосовите острови: трябваше да преплаваме няколко хиляди километра през Суецкия канал и Червено море, а след това още толкова през Индийския океан. Позната ми бе скуката по море в малките параходи — еднообразието бързо ги превръща в затвор сред водната пустиня, — но аз се утешавах с мисълта, че почти половината от пътя ни минаваше през Червено море, край бреговете на Африка и Арабия. Когато човек вижда бреговете на хоризонта, той се чувствува по-сигурен в морето и скуката е по-малка.