— Ела, ела! — развикаха се всички. — Ще те чакаме! Щом нашата лодка се отдалечи от брега, най-малко петдесет въоръжени туземци излязоха от гората и заобиколиха Гахар и другите.
— Ето ги! — извика капитанът. — Нали ви казах, че в гората има диваци!…
— Защо да няма? Те вършат това, което правите и вие.
— Какво правя аз? — учуди се капитанът.
— Седите в лодката с пушка в ръка и ме пазите от тях, а те се крият в гората, за да помогнат на своите, ако ги нападнем.
Плантаторът ни чакаше на палубата. Като видя пъпешите и кокосовите орехи, той възкликна:
— О, търговията върви добре! За един метър басма — пет кокосови ореха и още толкова пъпеши. Отлично! — И като се усмихна, иронично добави: — Добър търговец ще стане от вас, сър! На Кокосовите острови аз продавам басмата два пъти по-евтино.
— Това не е търговия — възразих аз.
— А какво е?
— Размяна на подаръци.
— Глупости! — изсмя се плантаторът. После, като се замисли, по-меко додаде: — Не се сърдете, сър, не искам да ви обиждам. Търговията навсякъде си е търговия. Но какво ще правим, като свършим басмата и герданите?
— Ще ядем пъпешите, които сами ще си посеем — отвърнах аз.
II
Цяла седмица не бях виждал туземците от племето бома. Домъчня ми за Лахо, за стария Габон. Те сигурно всеки ден ме чакат при устието на реката, а може би вече мислят, че ще остана при техните врагове. Трябва да отида да ги видя. Нали им обещах да се върна при тях…
Една сутрин се приготвихме с капитана. Като чу, че отиваме в гората, далеч от залива, Смит каза:
— И аз ще дойда, сър. Но с едно условие: ще взема ловната си пушка.
— Вземете я — съгласих се аз. — Там вие можете да стреляте, колкото си искате, ако моите цветнокожи приятели ги няма. Но ако са там, в никакъв случай…
— Ако са там, аз няма да сляза на брега — прекъсна ме Смит.
— Защо да не слезете? Те не са опасни, уверявам ви. Само не стреляйте пред тях, защото ще избягат и никога вече няма да се върнат. А това не бива да стане. Може да се наложи да отидем да живеем при тях…
— В планината? Не съм съгласен — възрази Смит. — Ние не бива да напущаме тоя залив. Може случайно да мине оттук някой кораб и да ни отърве от тоя дяволски остров.
— И аз не съм съгласен да сменим яхтата и залива с джунглите — обади се капитанът. — Това ще бъде равносилно на погребение.
Смит и Стерн бяха прави. Племето бома живееше далеч от океана. Там не винаги имаше солена морска вода и ще трябва да ядем ямса и тарото безсолни. Нямаше и къде да се къпем — реката, която протичаше близо до селището, беше малка, плитка, не можеше да се плува в нея. Друго нещо е океанът. Освен това един ден край острова наистина можеше да мине случаен кораб и да ни откара в някое пристанище…
Лахо и неговите хора ги нямаше при устието на реката, но кокосовите орехи бяха на дървото. По това разбрах, че те още се надяват да се върна при тях.
Смит напълни пушката и влезе в гората. Наскоро се чу изстрел, малко по-късно още един. Смит се върна тържествуващ. Той носеше две убити птици — един гамрай и една банкивска кокошка. Гамраят беше много едра птица с черни и бели пера, а дивата кокошка, напротив, беше по-дребна от нашите питомни кокошки, но много красива, с пъстри пера.
— На този остров може да се живее, сър — каза плантаторът, зарадван от своята сполука. — Гората е пълна с дивеч. Изглежда, че диваците не ходят на лов.
— Ходят — казах аз, — но с копия и стрели мъчно може да се убие нещо.
— Вярно — съгласи се плантаторът. — Тази дива кокошка живее из гъсталаците и бяга при най-малкия шум.
— Само това ли знаете за нея? — попитах аз.
— О, не само това — усмихна се Смит.
— А какво още знаете?
— Зная, че месото й е много вкусно, и вие още днес ще се убедите в това. Разбира се, ако Стерн се съгласи да я сготви…
— И нищо повече?
— А какво още трябва да зная, сър? — учуди се Смит.
— Например, че тя е прабаба на нашите кокошки, че най-напред е била опитомена в Индия няколко хиляди години преди нашата ера и оттам е пренесена в целия свят…
— А тук кой я е пренесъл, щом на острова не е стъпвал досега бял човек? — попита Смит. — Може би Магелановите моряци?
— Не вярвам. Магелановите моряци не са се занимавали с птицевъдство. Предполагам, че банкивската кокошка, както и много други животни и птици живеят тук още от времето, когато този остров е бил съединен с Африка и Индия.
— С Африка и Индия? — изненада се плантаторът. — Нима тия два континента някога са били съединени?