— Не е комунизъм, успокойте се. Остатък от първобитен комунизъм.
— Не по врат, а по шия! — възкликна Смит. После, като помисли, той попита: — Кажете ми искрено, тук хората са лентяи, нали?
— Не съм забелязал такова нещо — отговорих аз. — Жените, та дори и децата работят в градините, а мъжете ходят на лов за дивеч или за риба.
— Но ако някой не иска да копае? Ако предпочита да лежи под сенките? Защото под това горещо слънце копанта не е много приятна работа, нали така?
Обясних му, че ако някой се откаже да работи, племето сигурно ще го лиши от правото да получи таро и ямс от градините или месо от убития дивеч.
— Но аз мога сам да си уловя риба в океана или в някоя река, нали? — продължаваше да ме обсипва с въпроси плантаторът. — Можете, разбира се. Дори ще се принудите, защото гладът ще ви застави. Защо тогава да не отидете заедно с всички туземци на лов за риба? Това е много по-приятно, уверявам ви. Аз ходих няколко пъти и не улових нито една риба, но въпреки това туземците ми даваха моя дял. Нали помните, няколко пъти донасях на яхтата прясна риба.
— Помня — кимна с глава Смит.
— Когато научите езика на туземците, сами ще пожелаете да работите заедно с тях, вместо да се измъчвате сам…
— Въпросът е за принципа, сър. Колективната собственост подрязва крилете на частната инициатива и създава лентяи. Човечеството е излязло от първобитното си състояние след появата на частната собственост. Без частната собственост човечеството и досега би си служило с лъка и стрелата, както тия диваци. Частната собственост поражда частната инициатива, а частната инициатива увеличава частната собственост. От векове тия две неща вървят ръка за ръка и движат човешкия прогрес. Така е, сър…
Горкият Смит! Той искаше да ме учуди със своите знания, без да подозира колко погрешни бяха те. Трябваше още в самото начало да изтъкна неговите заблуждения, още повече че Стерн, макар да не се месеше в нашия спор, слушаше внимателно и чакаше да чуе какво ще възразя на Смит.
— Далеч не е така, сър. Като поживеете на острова, ще се убедите, че колективната собственост и колективният труд не пречат на частната инициатива. Напротив, частната инициатива повече разперва крилете си, когато другите й помагат. Например тук ловците изрязват на копията и стрелите си своя отличителен белег, за да се знае кой е убил всяко едно животно през време на големия лов. А когато животното е ударено от няколко копия, смята се, че то е убито от този, чието копие е попаднало в сърцето на животното или най-близо до сърцето. И той получава похвала.
— Само похвала ли? — попита Смит.
— Да, само похвала. Похвалата за проявена сръчност е най-голямата награда за един ловец.
— Лично аз бих предпочел по-голямо парче месо — усмихна се плантаторът.
— Не се съмнявам. Но туземците имат друго разбиране. А колкото за частната собственост — продължих аз, — вие се заблуждавате. Частната собственост е последица от разделението на труда, а не от личната инициатива.
— Какво значи разделение на труда? — попита Смит.
— Когато се появили различните занаяти, появило се и разделението на труда. Тук например жените от крайбрежните селища умеят да правят гърнета, а племето бома не умее. То получава от някое приятелско крайбрежно село гърнета, в които си вари храната, а дава за тях кенгарови орехи. Така крайбрежните жители постепенно превръщат правенето на гърнета в занаят. Ако работата стигне дотам, че едни хора почнат да правят само гърнета и с това да се изхранват, като получават за своите гърнета необходимите продукти — ето ви разделение на труда в зародишна форма. И между племето занго се забелязва известно разделение на труда: жените плетат мрежи или работят в градините, а мъжете ходят на лов за риба или за дивеч. Жените донасят от градините ямс и таро и приготвят яденето, а мъжете носят вода — ето ви още един начин на разделение на труда в зародишна форма.
— Но това няма да върви все така — уверено каза Смит. — Когато се появят различните занаяти и се натрупа по-голяма частна собственост, туземците ще се простят с колективната собственост, нали така?
Смит чакаше с нетърпение да чуе моя отговор. Аз му казах:
— Да не пророкуваме за далечното бъдеще. Нека разберем първо настоящето, за да не изпаднем утре в смешно положение. Право ли казвам, Стерн? — обърнах се аз към капитана.
— Да, Стерн, и аз бих искал да чуя вашето мнение — обърна се и Смит към капитана. — Лично вие какво бихте предпочели — похвала за убитата свиня или по-големичък свински бут?
— И едното, и другото, сър — усмихна се Стерн.
— Да си призная, аз предпочитам свинския бут — заяви Смит.