— Ами за какво съм закъсал? — обади се Роджър Дейвис.
Беше скочил от кея на палубата, без обущата му с гумени подметки да го издадат. Изправи се страшно едър във фланела с три номера по-голяма и стари тесни дочени панталони.
— Здрасти! — поздрави го Джони. — Не те чух да звъниш. Тъкмо разправях на Том, че са те натопили, ама не за баданарчетата.
— Добре — каза Роджър. — Я да оставим тая тема настрана.
— Не се ежи! — засегна се Джони.
— Не се ежа. Замолих учтиво. С какво се черпите тук?
Роджър погледна яхтата, чиято кърма беше обърната към тях.
— На кого е?
— На ония, дето гуляха в „Понсе“. Не чу ли?
— Чух. Да пийнем все пак по едно, въпреки че ни дадоха лош пример.
— Момче! — извика Джони.
От кабината се подаде Фред.
— Заповядайте.
— Попитай какво ще обичат тия сахиби?
— Господа? — обърна се Фред.
— Ще пия същото, каквото пие и Том — отговори Роджър. — Той ми е наставник и съветник.
— Мнозина ли от аверите са тук на лагер тая година? — полюбопитствува Джони.
— Засега сме само двамата — обясни Роджър. — Съветникът ми и мене.
— Съветникът ми и аз — поправи го Джони. — Как, дявол да го вземе, пишеш книгите си?
— Винаги мога да платя на някого, за да оправи граматиката.
— Или да намериш някого, който да я оправи безплатно забеляза Джони. — Току-що разговарях със съветника ти.
— Съветникът твърди, че тук е напълно щастлив и доволен. Пуснал е корени на плажа.
— Трябва да се запознаеш с обстановката — вметна Том. — От време на време ме пуска да вляза в бара, за да пийна.
— А жени?
— Няма жени.
— Че как я карате, момчета?
— Зает съм по цял ден.
— Но вие бяхте тук и по-рано. Какво правехте тогава?
— Плаваме, ядем, пием. Том работи, четем, разговаряме, четем, ловим риба, пак ловим риба, плаваме, пием, спим…
— И никакви жени?
— Все още никакви.
— Това ми се вижда нездравословно. Атмосферата е май нехигиенична. Пушите ли поне много опиум, момчета?
— Том? — запита Роджър.
— Само най-добро качество.
— А получихте ли добър добив от засадената марихуана?
— Садил ли си, Том? — обади се Роджър.
— Случи се лоша година — обясни Томас Хъдсън. — Дъждовете съсипаха реколтата.
— Тая работа ми се вижда нездравословна — Джони пийна. — Единственото, което горе-долу ви спасява, е, че продължавате да пиете. Да не би, момичета, да ви е избило на религиозност? Да не е бил Том озарен от откровението?
— Том? — попита Роджър.
— Отношенията ни с божеството не са се, кажи-речи, изменили — отвърна Томас Хъдсън.
— Сърдечни.
— Търпими. Изповядай оная вяра, която ти сърце иска. Намерих бейзболно игрище, където можеш да тренираш.
— Ще дам срещу божеството бърз висок изстрел във вътрешното игрище, ако се спусне към центъра! — закани се Роджър.
— Роджър! — упрекна го Джони. — Мръкна вече. Не видя ли, че се спусна вечерен здрач, дрезгавината се сгъсти, настъпва нощта. Уж си писател. Никога не бива да се говори оскърбително за божеството, след като се стъмни. Всякога може да те издебне с вдигната бухалка.
— Готов съм все пак да се обзаложа, че ще стигне до центъра — защити се Роджър. — Виждах го напоследък как се устремява.
— Да — каза Джони. — Но ще пресече бързия ти изстрел и ще ти пръсне мозъка. Виждал съм го как избива топката.
— Не се съмнявам — съгласи се Роджър. — Виждал го е и Том, виждал съм го и аз. Ала въпреки това, ще се опитам да му забия една бърза топка.
— Я да прекъснем богословските спорове! — предложи Джони. — По-добре да хапнем.
— Оня грохнал дядка, когото държиш, за да управлява яхтата ти в океана, още ли умее да готви? — намеси се Томас Хъдсън.
— За вечеря: чаудър11 — съобщи Джони. — И жълт ориз с дъждосвирец. Златист дъждосвирец.
— Редиш цветовете, сякаш си специалист по вътрешна декорация — подхвърли Том. — Но по това време дъждосвирците са изгубили златистата си отсянка. Къде чукна дъждосвиреца?
— На Южния остров, когато отидохме да хвърлим котва и да плуваме. Свирнах на ятото дваж и ги наръсих. За всекиго има по две парчета.
Нощта беше прелестна. Щом се навечеряха, излязоха на кърмата, за да пият кафе и да пушат пури. От съседна яхта дойдоха още двама души, и двоицата изпечени ловци на приключения, с китара и банджо. На кея се събраха негри и от време на време някой запяваше. В тъмнината негрите от кея подемаха песен, после Фред Уилсън, който свиреше на китара, продължаваше, докато Франк Харт дрънкаше на банджото. Томас Хъдсън не можеше да пее, затова се беше отпуснал назад на стола в мрака и слушаше.
11
Англосаксонска яхния от прясна риба, свинско месо, сухар, кромид, мляко и подправки. — Б.пр.