— Бизнесмен ли си, чедо? — запита Франк. — Тогава ще направиш добър бизнес, ако се прибереш в кабината си. Тук не е място за бизнес.
— Прав е — пригласи Фред Уилсън. — Нищо добро не те чака, ако се заяждаш с нас. Прибери се в каютата. Ще свикнеш с тупурдията.
— Гадни свини! — изръмжа мъжът и ги изгледа.
— Я прибери това разкошно тяло — посъветва го Уилсън. — Сигурен съм, че ще успееш да приспиш дамата.
— Свини! Крастави свини!
— Не можеш ли да измислиш нещо друго? — попита Франк. „Свини“ почва да става ужасно банално. По-добре се прибери, докато не си настинал. Ако имах такъв великолепен гръден кош, не бих го излагал гол на вечерния вятър.
Мъжът се взря във всички, сякаш искаше да ги запомни.
— Ще ни запомниш! — каза Франк. — Пък ако ни забравиш, ще ти припомня за нас, когато те срещна.
— Измет! — изсъска мъжът, завъртя се и се прибра.
— Кой е тоя? — полюбопитствува Джони Гуднър. — Виждал съм го някъде.
— Познавам го и той ме познава — отговори Франк. — Драка.
— Спомняш ли си кой е? — настоя Джони.
— Пляка! — каза Франк. — Има ли значение какъв е, щом е пляка.
— Няма, разбира се — вметна Томас Хъдсън. — Но вие двамата го нажулихте яката.
— С пляка човек трябва да се разправя само така. Надрусай го. Не бяхме все пак груби.
— Май изразихте открито враждебността си — добави Томас Хъдсън.
— Чух кучешки лай — намеси се Роджър. — Навярно сигналните патрони са изплашили кучето му. Я да спрем стрелбата. Зная, че те забавлява, Франк. Играеш си със смъртта все пак. Добре, че не стана поразия. Защо ще плашиш обаче горкото куче?
— Лаеше жена му — развесели се Франк. — Я да гръмнем един патрон в кабината, за да осветим семейната сцена.
— Ще се махна от това дяволско гнездо! — закани се Роджър. — Не ми харесват шегите ви. Не намирам, че е забавно да се правят шеги с леки коли. Нито пък пиян човек да управлява самолет. Или да се плашат кучетата.
— Никой не те е вързал тук! — озъби се Франк. — Напоследък си трън в задника на всички ни!
— Нима?
— Да, да. Ти и Том с попските си проповеди. Разваляте хубавите гуляи. Покаяни пущараци! По-рано бесувахте на провала. Сега никой няма право да се весели. Писна ни от новоизпечената ти социална съвест!
— Социална съвест ли е, че се противопоставям да не се предизвика пожар на пристана на Браун?
— Разбира се. Тъкмо това е една от изявите й. Зная каква каша си забъркал. Чух във Флорида.
— Защо не вземеш пистолета си и не отидеш да плякаш другаде? — намеси се Джони Гуднър. — Всички се веселихме добре, докато не те прихванаха.
— И ти ли изпреде? — рече Франк.
— По-кротко — предупреди го Роджър.
— Тук само аз искам още да се веселя — процеди Франк. — Всички други са религиозни супер маниаци, социални агитатори и мижитурки.
— Капитан Франк — наведе се Руупърт над ръба на кея.
— Руупърт е единственият ми приятел — повдигна очи Франк. — Кажи, Руупърт?
— Какво стана с къщата на управителя?
— Ще я подпалим, Руупърт.
— Бог да ви благослови. Искате ли още ром?
— Няма нужда, Руупърт. Сега да легнат всички ничком.
— Залегни! — заповяда негърът. — По очи.
Франк стреля над ръба на пристана, сигналният куршум избухна на покритата с чакъл алея, съвсем близо до верандата, и изгоря. Негрите на кея изскимтяха.
— Язък! — възкликна Руупърт. — За малко да умерите. Не ви върви! Заредете пак, капитан Франк!
В кокпита на съседната яхта светна лампата и отново се показа собственикът й. Сега носеше бяла риза, бели платнени панталони и гуменки. Косата му беше вчесана, по зачервеното му лице се виждаха бели петна. Най-близо на кърмата с гръб към мъжа се намираше Джон и до него седеше намръщен Роджър. Между двете яхти имаше около три фута вода. Мъжът се изправи и посочи с пръст Роджър.
— Хей, драскач! Крастав, мръсен драскач!
Роджър го изгледа смаяно.
— Мене ли имаш предвид — обади се Франк. — Тогава съм свиня, не съм драскач.
Мъжът не му обърна внимание и повторно се обърна към Роджър.
— Едър тлъст драскач — почти се задъха той. — Фога. Мърляч. Евтин фогаджия. Единият крастав писател, другият въшлив художник.
— На кого говорите и за какво? — стана Роджър.
— На тебе. Драскач. Страхопъзльо. Драскач. Мръсен мърляч.
— Полудели сте — каза Роджър спокойно.
— Драскач — продължи мъжът отвъд водната ивица, която делеше двете яхти, така, както човек може да ругае животно в някои от онези модерни зоологически градини, където не решетки, а ями делят посетителите от зверовете. — Фогаджия!
— Има мене предвид — намеси се Франк със задоволство. — Не ме ли познаваш? Аз съм свинята.