Имам достатъчно лед, за да го запазя дотам. На Кайо Франсес ще се запася с бензин, а лед ще взема от Кайбариен.
Ще ги пипнем тия мръсници с добро или зло. Но няма да излагам Уили, Ара и Хенри на опасността да бъдат избити в мангровите за оня, дето клати гората. Така или иначе, те са осем души, както личи по всичко. Днес имаше вероятност да ги пипна по долни гащи в трюма, но ми се изплъзнаха, защото са много съобразителни или късметлии и винаги им върви. Изгубихме един човек, при това радиста си. Ала поне им оставихме само гребната лодка. Ако я открием, ще я разрушим, ще блокираме острова и ще ги преследваме там. Няма обаче да пъхна трима от хората си в клопката на осмината. Ако задникът ми е отзад, затова е и задник. Всичко ще се струпа отгоре му. Сега, след като изгубих Питърс, ако изгубя доброволците си, никой няма да се трогне. Загубата ще се понесе от мене и от кораба.
Иска ми се да дойдат моите момчета час по-скоро — рече Томас Хъдсън. — Не ми се иска тия гадове да ги преварят и като видят как сме подредили гемията, да ме принудят да се сражавам срещу тях сам-самичък на тоя остров без име. Какво ли търсят на сушата? Може би са отишли за стриди. Уили спомена за стридите. А може би предпочитат да не бъдат денем в гемията, ако е прелетял над нея самолет и я е забелязал. Но те вече трябва да знаят в кои часове патрулират самолетите. Поврага, да дойдат, та да свършим! Имам добро прикритие, а те трябва да се разкрият, за да се качат на борда. Защо ли раненият не откри огън срещу нас, когато пристанахме? Трябва да е чул извънбордния мотор. А може и да е спял. Двигателят вдига много малко шум.
Има прекалено много «защо» в тая история — заключи Томас Хъдсън — и аз съвсем не съм сигурен, че постъпих правилно. Може би не трябваше да се прехвърлям на гемията. Но ми се струва, че трябваше да се прехвърлим. Ние потопихме гемията, изгубихме Питърс и убихме един фриц. Резултата не е особено блестящ, ала все пак е принос.“
Той чу бръмченето на извънбордния двигател и обърна глава. Видя, че се задава лодката иззад носа, но съгледа само един човек в нея. На кърмата седеше Ара. Томас Хъдсън обаче забеляза, че лодката гази дълбоко и се досети, че Уили и Хенри са легнали на дъното. „Уили е наистина съобразителен — каза си той. — Сега фрицовете на острова знаят, че в лодката има един-единствен човек и ще видят, че е различен от първия, който я откара. Не зная дали това е хитро скроено или не. Ала трябва да го е измислил Уили.“
Лодката се приближи откъм подветрената страна на гемията и Томас Хъдсън зърна широкия гръден кош на Ара, дългите му ръце, кафявото му лице, което сега беше сериозно, и съзря нервното потрепване на крака му. Хенри и Уили лежаха с глави на ръцете.
Когато лодката пристана до гемията, която се беше наклонила на обратната страна на острова, и Ара се хвана за леера, Уили се изви на ребро и каза:
— Качи се на борда, Хенри, и пропълзи при Том! Ара ще ти подаде джепането. Ще вземеш и пльокалото на Питърс!
Хенри се покатери предпазливо по корем на стръмната палуба. Когато пролази край Питърс, хвърли му едно око.
— Здравей, Том — рече той.
Томас Хъдсън го докосна с ръка по рамото и прошепна тихо:
— Иди на носа и залегни съвсем ниско. Да не се вижда нищо над фалшборда!
— Слушам, Том — отговори снажният мъжага и почна да лази инч по инч към носа.
Той пропълзя край краката на Питърс, взе автомата му и пъхна пълнителите в пояса си. Опипа джобовете му за гранати и ги закачи на колана си. Тупна убития по краката и като стискаше двата автомата за цевите, се промъкна до поста си на носа.
Томас Хъдсън проследи как Хенри надникна във взривения преден люк, когато пролази по стръмната палуба над натрошените мангрови. Лицето му не издаде какво беше видял. Щом се озова под фалшборда, постави двата автомата до дясната си ръка, провери дали работи пушката на Питърс и вкара нов пълнител. Другите пълнители нареди край фалшборда, откачи гранатите от колана си и ги сложи наблизо до себе си. Щом се увери, че е заел позиция и наблюдава зеленината на острова, Томас Хъдсън изви глава и заговори на Уили, който лежеше на дъното на лодката, мижейки срещу слънцето със здравото и изкуственото си око. Той носеше избеляла жълтеникава риза с дълги ръкави, дрипави къси панталони и гуменки. Ара седеше на кърмата и Томас Хъдсън забеляза гъстия му черен перчем и начина, по който големите ръце стискаха фалшборда. Краката му продължаваха да потрепват, ала Томас Хъдсън знаеше колко нервен е Ара винаги преди решителни действия и колко възхитителен е, щом дойде време да се действува.