— По дяволите, няма диря, Том — доложи Уили. — Изобщо не са стъпвали на тоя остров. Не излязохме големи умници с теб.
— Прав си.
— Какво мислиш?
— Навлезли са навътре, след като са заседнали. Дали за да търсят храна, или за да разузнаят протоците, не мога да кажа.
— Смяташ ли, че са ни видели, когато пристанахме?
— Може да са видели всичко, а може и да не са видели нищо. Много ниско са във водата, за да видят.
— Трябва да са чули пукотевицата откъм подветрената страна.
— Вероятно.
— Ами сега?
— Върви на кораба и прати Ара да ни отведе с Хенри. Фрицовете могат вече да се върнат.
— Какво ще правим с Питърс? Да го откараме ли?
— Откарай го сега.
— Томи, ти застана откъм грешната страна на парапета — забеляза Уили. — И двамата допуснахме грешки, затова не смея да предлагам съвети.
— Зная. Ще сляза в задния люк, щом Ара натовари Питърс.
— По-добре да го натовари сам — препоръча Уили. — Фрицовете могат да видят силуети. Но без бинокъл те не могат да различат подробностите върху палубата.
Томас Хъдсън обясни на Ара, баскът се качи и смъкна Питърс съвсем леко и безучастно. Завърза все пак рубашката зад главата му. Не прояви ни нежност, ни грубост, задоволи се само да каже, когато го повдигна и плъзна с главата напред в лодката:
— Вдървил се е вече.
— Затова се казва, че е труп, каквито са и дървените трупи — обади се Уили.
— Ние пък ги наричаме на испански fiambres, което означава „студено месо“, каквото се поднася в ресторантите, например риба или пиле — обясни Ара. — Но аз имах предвид Питърс. Той беше всякога толкова отпуснат.
— Ще го откарам, Том. Имаш ли нужда от нещо?
— От щастие — отговори Томас Хъдсън. — Благодаря за разузнаването, Уили.
— Обичайният брътвеж! — отвърна Уили.
— Кажи на Хил да сложи мертиолат на драскотините!
— Майната им на драскотините! — рече Уили. — Ще стана дивак от джунглата.
Томас Хъдсън и Хенри наблюдаваха през двата люка начупената и назъбена линия на островчетата, между тях и дългия залив, образуващ вътрешния проток. Говореха както обикновено, защото знаеха, че фрицовете не могат да бъдат по-наблизо от тия зелени островчета.
— Ти бди! — нареди Томас Хъдсън на Хенри. — Ще изхвърля боеприпасите им през борда и ще прегледам още веднъж долу.
Там той намери неща, които не беше забелязал по-рано. Изнесе кутията с патрони на палубата и я метна във водата. „Трябваше да разпилея всички кашони — рече си той, — но да вървят по дяволите!“ Той взе шмайзера и установи, че е повреден. Сложи го до собственото си оръжие.
„Ще кажа на Ара да го разглоби — помисли си Томас Хъдсън. — Поне знаем защо не са го взели. Предполагаш ли, че са оставили този ранен като комисия по посрещането, а те са заминали? Или са го настанили удобно и са отишли да разузнаят? Какво смяташ, че са видели и узнали?“
— Не мислиш ли, че трябваше да запазим патроните като доказателство? — запита Хенри.
— Вече отминахме стадия на доказателствата.
— Винаги е добре да ги имаме под ръка. Знаеш, че са говеда и че вероятно ще поставят всичко под въпросителна. Кой знае дали разузнавателното управление на военноморските сили ще приеме доклада дори под въпросителна. Помниш ли последната подводница, Том?
— Помня.
— Стигна чак до устието на Мисисипи, а те още я държат под въпросителна.
— Правилно.
— Хенри — успокои го Томас Хъдсън, — моля те, не бери грижа. Избитите островитяни са още на острова. Имаме куршумите, които извадихме от труповете и от убития фриц. Погребахме друг фриц и нанесохме в бордовия дневник местонахождението на гроба. Потопихме тази гемия и пречукахме трети фриц на носа й. Разполагаме с два шмайзера. Единият повреден, другият сплескан от граната.
— Ще се надигне ураган и ще отнесе всичко, а господата ще го поставят пак под въпросителна.
— Съгласен съм — призна Томас Хъдсън. — Да допуснем, че ще поставят всичко под въпросителна. Ами Питърс?
— Ще кажат, че ние сме го застреляли.
— Безспорно. Ще трябва и това да преглътнем.
Двамата чуха извънбордния двигател, сетне видяха как Ара заобиколи носа. „Тази лодка вдига предницата си като, индианско кану“ — рече си Томас Хъдсън.
— Събери си джепането, Хенри! — нареди тон. — Ще се оттеглим на кораба.
— Иска ми се да остана тук, ако разрешиш.
— Не. Нужен си ми на кораба.