— Разбира се — потвърди Уили. — Прав е. Днес ти извърши три грешки. Аз те бия с една грешка по-малко.
— Очакваш ли, че фрицовете ще се опитат да превземат кораба?
— Адски се съмнявам — отговори Уили.
— Но биха могли.
— Не са луди. Отчаянието обаче може да ги тласне и към такъв опит.
Двамата седяха на палубата на мостика, облегнати в стойките и брезента. Уили чешеше в брезента дясното си рамо, което почваше отново да го сърби.
— Могат и да дръзнат — каза той. — Не извършиха ли лудост, като избиха островитяните?
— Не, от тяхно гледище. Трябва да имаш пред вид, че току-що са изгубили подводницата си и са били отчаяни.
— Съгласен съм. Но днес изгубиха гемията си и един свой другар. Може би са го обичали, мръсника.
— Вероятно. Иначе не биха го оставили да заема място.
— Беше рядък смелчага — забеляза Уили. — Изчака поканите да се предаде и една граната, преди да си изпълни номера. Трябва да е взел Питърс за капитана, заради заповедническия му тон и начина, по който той spreched Kraut245!
— И аз така мисля.
— Знаеш, че гранатите избухнаха под палубата. Фрицовете могат и да не са ги чули. Колко патрона изстреля, Том?
— Не повече от пет.
— Гадът изстреля един пълнител.
— Силно ли отекна престрелката, Антонио?
— Не — отвърна Антонио. — Ние сме в посока на вятъра и на север от гемията, като помежду ни се намира островът. Не беше никак силно. Но я чух ясно.
— Фрицовете могат и да не са я чули — рече Томас Хъдсън. — Но трябва да са видели, че лодката шари наоколо и че гемията е наклонена. Сигурно ще допуснат, че им е устроена клопка. Не очаквам да се приближат до нея.
— Смятам, че си прав — съгласи се Уили. — Ала смяташ ли, че ще дойдат тук?
— Бог и ти, като втори след бога, трябва да знаете повече от мене. Нали винаги мислиш с ума на германците?
— Мисля — отговори Томас Хъдсън. — Понякога твърде сполучливо. Но днес се изложих.
— Не се изложи — успокои го Уили. — Попадна просто на лоша златоносна жила.
— Можем да им устроим клопка в гемията.
— Сам се хвана в клопката на гемията, колкото я и превърна в клопка! — забеляза Уили.
— Върви я минирай, докато е още светло!
— Това се вика мъжка приказка! — възмути се Уили. — Сега си старият Том. Ще я минирам в двата люка, а също ще минирам убития фриц и леера откъм подветрената страна. Сега отново умът ти проработи.
— Не пести взрива! Имаме взрив в изобилие.
— Така ще я минирам, че и Христос да не може да я обезвреди.
— Лодката се прибира — обади се Антонио.
— Ще взема Ара и взрива и ще отидем — рече Уили.
— Гледайте да не хвръкнете във въздуха вие самите.
— Не мисли прекалено много — замоли го Уили. — Почини си малко, Том. — Ще има да дежуриш цяла нощ.
— И вие ще дежурите.
— По дяволите, ще дежуря! Щом ти потрябвам, другите могат да ме събудят.
— Аз ще поема вахтата — каза Томас Хъдсън на Антонио. — Кога ще започне приливът?
— Той започна вече, но се бори с течението, което силният източен вятър изтласква от залива.
— Постави Хил да стои на пост при пукалата и освободи Джордж. Кажи на всички да полегнат, да бъдат готови за през нощта.
— Защо не пийнеш нещо, Том?
— Не искам да пия нищо. Какво ще вечерят момчетата?
— По-голямо парче варен акантоцибиум с испански сос, кравешки грах и ориз. Нямаме вече плодови консерви.
— Консерви имаше в списъка на продуктите в Конфитес.
— Да, но ги бяха зачеркнали.
— Имаш ли сушени плодове?
— Кайсии.
— Накисни ги довечера и им ги дай на закуска.
— Хенри няма да ги яде на закуска.
— Дай му ги тогава, когато му се приядат. Имаш ли достатъчно супи?
— Имам.
— Как е ледът?
— Ще стигне за седмица, ако не изразходваме прекалено много за Питърс. Защо не го погребеш в морето, Том?
— Може би ще го погреба — каза Томас Хъдсън. — Той винаги говореше, че би желал да бъде погребан в морето.
— Той говореше какво ли не.
— Остави.
— Том, защо не пийнеш нещо?
— Добре — склони Томас Хъдсън. — Имаш ли още джин?
— Бутилката ти стои заключена в шкафа.
— Ами сок от кокосови орехи?
— Имам.
— Приготви ми джин със сок от кокосови орехи и лимон.
— Стига да имаме лимони.
— Имаме предостатъчно лимони. Питърс беше скрил малко скоч. Ако успея да го намеря, не би ли предпочел малко скоч?
— Не. Потърси го и го заключи. Може да потрябва.
— Ще ти приготвя коктейла и ще ти донеса.
— Благодаря ти. Дано имаме щастие фрицовете да дойдат довечера.