— Пиян ли си?
— Не, Томи. Възбуден.
— Ти си пил.
— Да, Том. Взехме малко ром, за да можем да работим около трупа. После, когато свършихме пиенето, Ара се изпика в бутилката и я минира. Получи се двойна клопка.
— Добре ли разкрасихте гемията?
— Томи, мъничък гном, не по-голямо от педя, не може да стъпи на гемията, без да бъде изхвърлен обратно в царството на гномовете. Хлебарка не може да пропълзи на нея. Ара се боеше да не би мухите по трупа да хвърлят във въздуха гемията. Минирахме я красиво и изящно!
— Какво прави Ара?
— Разглобява и почиства всичко в изблик на ентусиазъм.
— Колко ром отнесохте, вие халосници?
— По-малко от половин бутилка. Хрумването беше мое. Не на Ара.
— О’кей. Слез при него, почистете оръжието, проверете и пукалата!
— Не можем да ги проверим сериозно, без да стреляме в тях.
— Зная. Но ги проверете сериозно без да стреляте. Подменете снарядите, с които са заредени.
— Хитро!
— Кажи на Хенри да ми донесе малка чаша, от това питие и един коктейл за себе си. Антонио го знае какво е.
— Радвам се, че пропи по-малко, Том.
— В името Христово не се радвай, нито скърби за това, дали ще пия или няма да пия.
— О’кей, Том. Но не обичам да те виждам как се яхаш сам като кон, който е яхнал друг кон. Защо не бъдеш поне кентавър?
— Къде си учил за кентаврите?
— Четох в една книга, Томи. Аз съм начетен. По-начетен съм, отколкото се полага за годините ми.
— Ти си знаменит халосник — каза му Томас Хъдсън. — Сега се пръждосвай и направи каквото ти заръчах!
— Слушам, сър. Томи, когато завърши това пътешествие, ще ми позволиш ли да откупя една от морските ти картини във вилата?
— Не си прави подбив с мене.
— Не си правя. Май ти никога не си до състояние да разбереш другите.
— Възможно. Може би не съм ги разбирал през целия си живот.
— Томи, аз често се занасям. Но ти преследваш добре.
— Утре ще видим. Кажи на Хенри да донесе коктейла си. На мене обаче, да не носи!
— Не, Томи. Довечера ни предстои кратка схватка и аз се съмнявам дали ще се състои.
— Добре — каза Томас Хъдсън. — Прати ми Хенри. И слизай от тоя проклет мостик, за да се заловиш за работа!
Хенри подаде двата коктейла и се метна със замах на мостика. Застана до Томас Хъдсън, наведе се напред и погледна неясните очертания на далечните острови. На запад се виждаше тънкият месец в първата четвъртина.
— За твое здраве, Том! — каза той. — Не съм погледнал през лявото си рамо към луната.
— Тя не е нова. Беше нова миналата нощ.
— Да. Но не я видяхме поради шквала.
— Правилно. Как е положението долу?
— Отлично е, Том. Всички се стягат и са весели.
— Как са Уили и Ара?
— Пийнаха малко ром, Том. И се развеселиха много. Но сега не пият.
— Да. Не бива и да пият.
— Залагам извънредно много на схватката — рече Хенри. — Уили също.
— Аз не. За това обаче сме дошли. Имай предвид, че ни са нужни пленници, Хенри.
— Зная.
— Понеже допуснаха грешка, като избиха островитяните, фрицовете не искат да бъдат пленени.
— Мисля, че смекчаваш нещата — отвърна Хенри. — Допускаш ли, че ще се опитат да ни нападнат тая нощ?
— Не. Но трябва да бъдем готови за в случай, че ни нападнат.
— Ще бъдем готови. Какво смяташ, че всъщност ще предприемат, Том?
— Нямам представа, Хенри. Ако са наистина отчаяни, ще се опитат да превземат кораба. Ако имат радист, той би могъл да поправи нашето радио, после ще стигнат до Ангилас, ще извикат такси и ще изчакат да пи отведе в къщи. Имат всички основания да се опитат да превземат кораба. Възможно е все пак някой да се е раздрънкал в Хавана и те да знаят кои сме.
— Кой би могъл да се раздрънка?
— За мъртвите по-добре нищо, отколкото лошо! — отговори Томас Хъдсън. — Но се страхувам, че той е могъл да се изтърве, когато е бил пиян.
— Уили е уверен, че е дрънкал.
— Знае ли нещо?
— Не. Само е уверен.
— Това е вероятност. Ала те могат и да се опитат да се доберат до материка и да се придвижат по суша до Хавана, за да се качат на някой испански кораб. Или аржентински кораб. Навярно държат да не бъдат заловени заради избиването на островитяните. Затова смятам, че ще опитат нещо отчаяно.
— И аз очаквам същото.
— Дано ги подмами — заключи Томас Хъдсън.
Ала нищо не се случи през цялата нощ, само звездите продължиха да се движат, източният вятър не престана да духа и теченията непрекъснато струяха край кораба. Водата фосфоресцираше силно от водораслите, които големите отливи и приливи и вълнението, предизвикано от вятъра, бяха откъснали от дъното. Те плуваха насам-натам като студени ивици и петна от бял призрачен огън във водата.