Вятърът спря малко, преди да се зазори, и щом съмна, Томас Хъдсън легна и заспа на палубата по корем с лице, опряно в един ъгъл на брезента. Антонио го зави, него и оръжието му, с едно платнище, но той спеше дълбоко и не усети.
Антонио пое вахтата и щом приливът се надигна дотолкова, че освободи кораба, той събуди Томас Хъдсън. Обраха котвите и потегляха, като лодката се движеше напред, сондираше и забиваше вехи в съмнителните места. Сега водата от прилива беше чиста и бистра, воденето на кораба беше трудно, ала не както в предишния ден. Забиха клон в протока, където бяха заседнали вчера. Томас Хъдсън се обърна назад и видя как зелените му листа се полюляват в течението.
Той погледна напред и последва отблизо лодката, която изследваше протока. Минаха покрай дълъг зелен остров, който отдалече му беше заприличал на заоблено островче. Сетне навлязоха в участък, изглеждащ като непрекъсната, но назъбена линия от мангрови островчета. Хил, който наблюдаваше с бинокъла, предупреди:
— Веха, Том! Право по курса на лодката към мангровите!
— Провери — каза Томас Хъдсън. — Тук ли е протокът?
— Изглежда, че е, но не виждам отвор.
— На картата е много тесен. Просто ще обрулим мангровите от двете страни, провирайки се.
После Томас Хъдсън се сети за нещо. «Как можах да бъда толкова разсеян? — упрекна се сам. — По-добре да продължим сега, докато се измъкнем от протока. По-късно ще ги пратя.» Беше забравил да накара Уили и Ара да обезвредят заседналата гемия. Ще бъде ад, ако я оставя там минирана, защото може да се качи някой нещастен рибар. Ще се върнат да я обезвредят.“
Сега лодката сигнализираше да се придържа съвсем вдясно до три малки островчета близо до мангровите. След тези, сякаш за да се уверят, че е разбрал, те свиха и дойдоха при Томас Хъдсън.
— Протокът е право покрай мангровите — извика Уили. — Дръж вляво от вехата. Ние ще вървим напред. Докато не те предупредим, продължавай! Тук водата е дълбока.
— Забравихме да обезвредим гемията.
— Зная — отговори Уили. — После ще се върнем.
Ара се ухили, завъртя лодката и двамата избързаха напред, като Уили направи знак, че пътят е свободен. Те завиваха ту наляво, ту надясно и се изгубиха от погледа е зеленината.
Томас Хъдсън управляваше по тяхната диря. Протокът беше дълбок, въпреки че не беше показан в картата. „Този стар пролаз трябва да е бял прочистен от някой ураган — заключи Томас Хъдсън, Много неща са се изменили, откакто тук, са сондирали дълбочините лодките на американския кораб «Нокомис»“.
Тогава той забеляза, че от мангровите не излетяха птици, когато лодката навлезе в обраслата с гъстак теснина.
Без да се отделя от кормилото, Томас Хъдсън се обади по разговорната тръба на Хенри в предния кокпит.
— Можем да бъдем нападнати — в тоя проток. Приготви двете 50 за стрелба от носа и от борда. Стой зад щита я следи пламъка на изстрелите им, за да се прицелиш!
— Слушам, Том!
На Антонио той нареди:
— Тук може да бъдем нападнати. Бъди готов, щом открият огън срещу нас. Мери се под пламъка на изстрелите и ги наръси. Залепни ниско!
— Хил — довърши той, — остави бинокъла. Вземи две гранати, изправи щифтовете им и ги сложи на стойката до дясната ми ръка. Изправи и щифтовете на пожарогасителите и прибери бинокъла. Вероятно ще ни нападнат от двете страни. Така поне би трябвало да постъпят!
— Кажи ми кога да ги хвърля, Том.
— Ще ги хвърляш, щом видиш да проблясват изстрелите им. Ще ги хвърлиш обаче високо, за да паднат през шубрака.
Не излитаха никакви птици, но тъй като приливът беше дошъл, Томас Хъдсън знаеше, че птиците трябва да са се прибрали в мангровите. Сега корабът навлезе в тесния прорез и Томас Хъдсън, гологлав и бос, облечен само в жълтеникави къси панталони, се чувствуваше едва ли не съвсем гол.
— Залегни! — Заповяда той на Хил. — Ще ти кажа кога да станеш, за да ги хвърлиш.
Хил се просна на палубата с двата пожарогасителя, които бяха напълнени с динамит и снабдени с междинна запалка, възпламеняваща се от детонаторния механизъм на гранатата, закрепен към съединението на запалката и снабден е прищипната динамитна капсула.
Томас Хъдсън го погледна и забеляза, че се е изпотил. После обърна очи към мангровите от двете страни:
„Бих могъл да се опитам да обърна кораба — каза са той. — Ала не смятам, че ще успея да надделея над насрещното течение на прилива.“
Той се взря напред към зелените брегове. Сега водата беше наново кафява и мангровите листа лъщяха като лакирани.
Огледа се, за да провери дали няма отрязани или разместени клони. Видя само зелените листа, тъмните клони и корените, които се оголваха от засмукването на корабния винт. Показаха се раци, когато се разкриваха леговищата им под корените на мангровите.