Томас Хъдсън продължи, протокът се стесни, ала той видя, че по-нататък се разширява. „Кой знае дали всичко не е само внушение“ — рече си той. — Тогава забеляза, че един рак се свлече бързо от високите мангрови корени и цопна във водата. Томас Хъдсън впери очи в гъстака, ала не съзря нищо отвъд стеблата и клоните. Втори рак изскочи много припряно и се спусна във водата.
Точно тогава фрицовете стреляха срещу Томас Хъдсън. Той не зърна ослепителния блясък и бе засегнат, преди да е чул щракането на шмайзера. Хил се надигна до него. Антонио почна да стреля със светещи патрони в посоката, където беше видял пламъчетата на автомата.
— Там, където падат светещите куршуми! — каза Томас Хъдсън на Хил.
Томас Хъдсън почувствува, като че някой го халоса три пъти с бейзболна хилка и левият му крак се намокри.
Хил запрати бомбата с висок замах и Томас Хъдсън съгледа как дългият месингов цилиндър и конусният нос блеснаха на слънцето. Тя полетя с въртеливо, не с праволинейно движение.
— Залегни, Хил! — каза той и си помисли, че и сам би трябвало да залегне.
Сетне си даде сметка, че не бива, защото му се налагаше да води кораба. Двете оръдия 50 забоботиха, Томас Хъдсън ги чу как гърмят и почувствува през босите си крака как разтърсват яхтата. „Много тътнят — рече си той. — Ще накарат гадовете да се стреснат.“
Той видя ослепителния взрив на бомбата, преди да е чул грохота и да се е издигнал пушек. Усети миризма на дим, счупени клони и изгорени зелени листа.
— Стани Хил и хвърли две гранати! По една от двете страни!
Хил не метна високо гранатите. Запрати ги като дълга бейзболна топка от третата основа право в първата. Във въздуха те приличаха на сиви железни ангинари с тънка димна опашка.
Преди да са избухнали с трясък в мангровите, Томас Хъдсън се обади в тръбата:
— Пречукай ги тия гадове, Хенри! Те не могат да се изплъзнат.
Миризмата на гранатите се различаваше от миризмата на бомбата и Томас Хъдсън каза на Хил:
— Хвърли още две гранати. Едната отвъд, другата отсам бомбата!
Той проследи как гранатите полетяха, сетне се строполи на палубата. Не знаеше дали сам се повали на палубата или палубата се повали отгоре му, защото беше много хлъзгава от кръвта, която се стичаше от крака му, та той залитна внезапно. При второто избухване Томас Хъдсън чу как две парчета от гранатата разкъсаха брезента. Други удариха корпуса.
— Помогни ми да се изправя — каза той на Хил. — Последната граната я хвърли прекалено наблизо.
— Къде си ранен, Том?
— На две-три места.
Отпред Томас Хъдсън зърна, че Уили и Ара се връщат с лодката.
Той се обади по тръбата на Антонио и му каза да подаде на Хил чантата за първа помощ.
Точно тогава видя, че Уили се просна по очи на носа на лодката и почна да стреля към мангровите вдясно. Чу се чаткането на автомата Томпсън. Сетне последва по-дълъг взрив. Томас Хъдсън включи двата двигателя на най-голямата скорост, която позволяваше протокът. Не си даваше ясна сметка каква е тази скорост, защото изпитваше много силна болка. Тя пронизваше костите, изпълваше гръдния кош преминаваше през червата и стигаше до тестикулите. Томас Хъдсън още не се чувствуваше отпаднал, но усещаше първите пристъпи на отпадналост.
— Приготви оръдията за стрелба по десния бряг! — заповяда той на Хенри. — Уили откри още фрицове.
— Слушам, Том. Ти държиш ли се?
— Ранен съм, но се държа. Как е Джордж?
— Отлично.
— Открий огън, щом забележиш нещо!
— Слушам, Том.
Томас Хъдсън спря машините и бавно даде заден ход, за да задържи кораба извън обстрела на Уили, който сега зареди пълнител със светещи патрони, за да отбележи къде трябва да се насочи огънят на кораба.
— Видя ли мишената, Хенри? — запита Томас Хъдсън през тръбата.
— Да, Том.
— Стреляй в целта и наоколо й с къси залпове!
Томас Хъдсън чу как оръдията 50 забоботиха и махна на Ара и Уили да се приберат. Те се придвижиха с най-голямата скорост, която допускаше малкият двигател. Уили стреляше непрекъснато, докато се озоваха под прикритието на кораба.
Уили скочи на борда и се качи на мостика. Ара се зае да изтегли лодката.
Уили погледна Том и Хил, който превързваше ранения, правейки турникет на лявото му бедро чак горе до чатала.
— Исусе Христе! — възкликна Уили. — Какво си закъсал, Том?
— Не зная — отговори Томас Хъдсън.
Той действително не знаеше. Не можеше да види раните си. Виждаше само цвета на кръвта, а тя беше тъмна, затова не го тревожеше. Ала беше изтекла прекалено много кръв и той се чувствуваше силно отпаднал.