— Какво имаше там, Уили?
— Не зная. Имаше един гад с шмайзер, който стреля срещу нас, та го надупчих. Съвсем сигурен съм, че го надупчих.
— Не чух изстрелите му поради шума, който вдигахте.
— А вие, хубостниците, вдигнахте такава пукотевица, сякаш хвърлихте във въздуха барутен погреб! Смяташ ли, че някой е оживял?
— Може би. Във всеки случай им го платихме с лихвите.
— Трябва да ги довършим — каза Уили.
— Можем да оставим тия мръсници да се гърчат и мятат — отговори Томас Хъдсън. — А можем и да отидем да ги довършим.
— Предпочитам да се погрижим за тебе.
Хенри изпробваше оръдията 50. Беше толкова внимателен към тях, колкото беше небрежен към автоматите, и понеже те бяха две, внимателността му се беше удвоила.
— Знаеш ли къде са гадовете, Уили?
— Има само едно място, където могат да бъдат.
— Тогава да отидем да ги взривим, та да хвръкнат и лайната им!
— Казано като офицер и джентълмен — забеляза Уили. — Ние потопихме лодката им.
— Не чухме никакъв шум — рече Томас Хъдсън.
— Тя не вдигна много шум — обясни Уили. — Ара я надупчи с мачете и накълца платното й. Христос не би могъл да я поправи за месец, колкото и да се напъва в дърводелницата си!
— Застани с Хенри и Джордж на носа, Ара и Антонио да заемат десния брод, ще се приближим до брега! — нареди Томас Хъдсън.
Той се чувствуваше много отпаднал, и като не на себе си, въпреки че още не му се виеше свят. Превръзките, направени от Хил, бяха спрели много лесно кръвотечението, затова беше заключил, че кръвоизливът е вътрешен.
— Обстрелвай ги непрекъснато и ми дай знак къде да карам! Далече ли са?
— Точно до брега зад малкото възвишение. Може ли да ги достигне Хил с оръдията?
— Аз ще стрелям със светещи патрони, за да му посоча мишената.
— Дали са още там?
— Няма къде да отидат. Видяха как разбихме лодката им. Сега водят последната битка на Къстър246 в мангровите. Исусе Христе, как ми се пие бира Анхойзер Буш.
— Изстудена. В консервени кутии! — допълни Томас Хъдсън. — Карай да върви!
— Ти си ужасно блед, Томи — забеляза Уили. — Изгубил си сума кръв.
— Тогава да изведа кораба час по-скоро — каза Томас Хъдсън. — Още се държа.
Те свиха бързо, като Уили, надвесен над дясната скула, замахваше от време на време с ръка, за да коригира.
Хенри ръсеше с куршуми напред и назад възвишението, което се познаваше по височината на дърветата, а Джордж се мереше в основата на хълмчето.
— Как е, Уили? — запита Томас Хъдсън в тръбата.
— Тук се събраха достатъчно гилзи, за да направим леярна за месинг — отговори Уили. — Насочи дяволския нос на кораба към брега и завърти борда му така, че Ара и Антонио да могат да открият огън.
На Хил му се стори, че вижда нещо и стреля. Оказа се, че е нисък клон, отрязан от Хенри.
Томас Хъдсън наблюдаваше как брегът се приближава все повече и повече, отново започна да различава отделните листа. Тогава изви кораба откъм борда и чу, че Антонио стреля, като видя как светещите куршуми падат малко по-вдясно от куршумите на Уили. Сега стреляше и Ара. После Томас Хъдсън даде леко заден ход и прилепи яхтата до брега, ала дотолкова, че да може Хил да мята гранатите.
— Хвърли им още един пожарогасител! — заповяда той. — Там, където стреляше Уили!
Хил метна пожарогасителя и повторно Томас Хъдсън се възхити от замаха му и от блясъка на месинговия цилиндър, който се въртеше във въздуха, за да падне почти точно в целта. Разнесе се блясък и трясък, а сетне сред издигналия се дим Томас Хъдсън съзря, че изскочи човек със сключени над главата ръце.
— Спри огъня! — заповяда той в двете тръби бързо-бързо.
Но Ара вече беше стрелял и Томас Хъдсън видя как германецът, рухна на колене с глава напред в мангровите. Той даде нова заповед:
— Поднови огъня! — След това каза на Хил с много уморен глас: — Хвърли още един пожарогасител почти на същото място, ако можеш. Метни и две гранати!
Беше уловил пленник. Ала го беше изтървал.
Подир малко запита:
— Уили и Ара, ще отидете ли да огледате?
— На драго сърце — отговори Уили. — Поддържайте обаче огъня, докато слезем. Искаме да ги нападнем в гърба.
— Обясни на Хенри плана си. Кога искате да спрем?
— Щом се вмъкнем в гъстака.
— Дадено, дивако от джунглата! — съгласи се Томас Хъдсън и за пръв път прозря, че навярно ще умре.
20
Той чу — как избухна гранатата зад малкото възвишение. После не се чу ни взрив, ни стрелба.
Томас Хъдсън се отпусна тежко зад кормилното колело и се вгледа в тънкия дим на гранатата, който вятърът отнасяше.
246