— Прибери пушката и върви да спиш!
Противникът му остана неподвижен, стискайки ловната пушка. Подутите му устни се размърдаха, ала не издадоха звук.
— Достатъчно коварен си, за да застреляш човек в гърба, но ти липсва смелост — натърти Роджър през рамото си много спокойно. — Прибери пушката и върви да спиш!
Роджър продължи да седи с гръб към мъжа. После взе решение, което се стори на Томас Хъдсън безумно дръзко.
— Не ви ли напомня малко на леди Макбет, когато се явява по нощница? — запита той тримата си другари на кърмата.
Томас Хъдсън изтръпна. Ала не се случи нищо. След миг мъжът се завъртя и се прибра в кабината с пушката си.
— Олекна ми много, невероятно много — сподели Роджър. — Усещах как потта се стича изпод мишниците ми чак до бедрата. Хайде да си ходим, Том! Негодникът е окей.
— Не е чак толкова окей — забеляза Джони.
— Все пак достатъчно окей — отговори Роджър. — Ще му мине като на куче.
— Да вървим, Роджър. Ела за малко у дома — предложи Томас Хъдсън.
— Ще дойда.
Двамата се разделиха с Джони и тръпнаха по Кралското шосе към дома на Томас Хъдсън. В селището веселбата беше още в разгара си.
— Да се отбием в „Понсе“? — предложи той.
— Не, в никакъв случай! — противопостави се Роджър.
— Искаше ми се да съобщим на Фреди, че синковецът е окей.
— Съобщи му ти. Аз ще отида направо у вас.
Когато Томас Хъдсън се прибра, Роджър лежеше по лице на едно легло в защитената с щори веранда към сушата. Беше тъмно, шумът от празненството достигаше съвсем притъпен.
— Спиш ли? — попита Томас Хъдсън.
— Не.
— Ще пийнеш ли нещо?
— Не, благодаря.
— Как е ръката?
— Подута е и ме боли. Дреболия.
— Пак ли си унил?
— Да. Много ми е чоглаво.
— Децата пристигат заранта.
— Ще бъде чудесно.
— Наистина ли не ти се пие?
— Не, драги. Но ти си пийни.
— Ще изпия едно уиски със сода, за да ми дойде сънят.
Томас Хъдсън отиде при хладилника, приготви си питието, върна се на верандата и седна в тъмнината до Роджър, който лежеше в леглото.
— Светът е пълен с ужасно много мръсници — подкачи разговор Роджър. — Тоя проклетник е гадина, Том.
— Даде му добър урок.
— Не, не вярвам. Унижих го и го поразхубавих. Но той ще си го изкарана другиго.
— Той предизвика боя.
— Безспорно. Но не го очистих.
— Добре го нареди, само дето не го пречука.
— Точно това имам предвид. Сега ще стане още по-гаден.
— А може и да извлече благотворна поука.
— Не, не вярвам. Същата история изживях и във Флорида.
— Какво всъщност се е случило там? Нищо не си ми разправил, откакто си се завърнал.
— Сбих се. Горе-долу като днес.
— С кого?
Роджър помена името на личност, която заемаше предно място в средите, които се наричаха промишлени.
— Нямах ни най-малко желание да се заплитам. Това се случи в къщата, където имах задявка с една жена и, погледнато технически, не би трябвало да ходя там. Но оная вечер с мене се заяде, заяде се нетърпимо, оня субект. Много по-непоносимо от днес. Накрая не издържах и го рендосах, без да мисля за последствията. Удари главата си в мраморните стъпала, когато рухна в басейна. Сбихме се съвсем близо до плувния басейн. Едва го свестиха на третия ден в „Ливанските кедри“, тъй че се отървах от обвинението за непредумишлено убийство. Ала бяха монтирали всичко. С лъжесвидетелите, които бяха курдисали, щях да бъда щастлив да се изкопча само с това обвинение…
— И после?
— После, щом се върна на работа, мръсникът организира срещу мене същински заговор. В голям мащаб. Подготвен до най-малките подробности.
— Какво точно?
— Какво ли не. Цяла поредица от гадости.
— Ще ми ги разкажеш ли?
— Не. Няма смисъл. Можеш да ми повярваш, че беше низ от мръсотии. Такова безобразие, че никой не иска и да го поменава. Не забеляза ли?
— Донякъде.
— Затова ми беше толкова криво тая вечер. Светът е пълен е мръсници. Изпечени мръсници. Боят не ги оправя. Това е една от причините, струва ми се, поради която са толкова предизвикателни. — Той се обърна в леглото и се изпъна с лице нагоре. — Знаеш, Томи, че злото е адски жилаво. И дяволски гъвкаво. В миналото хората са имали други представи за доброто и злото.
— Мнозина не биха те обявили и тебе за образцово добър — забеляза Томас Хъдсън.
— Прав си. Не твърдя, че съм добър. Не съм добър, нито клоня към доброто. Бих желал да бъда твърд. Борбата със злото не прави хората добри. Тая вечер се борих със злото, но сам извърших злина. Станах нейната жертва. Почувствувах как нахлува като прилив.
— Побоищата са изява на злото.