— Извинявай, тате. Не съм виновен, че съм толкова шантав… Още веднъж извинявай. Исках да кажа толкова малък.
Момчето беше възбудено и засегнато. Дейвид умееше да го дразни майсторски.
— И ти ще пораснеш — успокои го бащата. — Зная, че е трудно да не се псува, когато човек се намира под напора на чувствата. Само че не бива да се псува пред възрастни. Иначе не искам и да зная какви ги плещите помежду си.
— Моля ти се, тате. Нали се извиних?
— Извини се — продължи Томас Хъдсън. — Не ти се карам. Обяснявам ти. Момчета, виждам ви толкова рядко, че има сума неща да ви се обясняват.
— Не чак толкова много — забеляза Дейвид.
— М-да — съгласи се бащата. — Не чак толкова.
— Андрю никога не псува пред мама — каза Дейвид.
— Остави ме на мира, Дейвид! Всичко мина, нали, татко? Ако искате, момчета, да се научите как трябва да се псува — намеси се Том, — ще трябва да прочетете мистър Джойс.
— Зная толкова псувни, колкото ми са нужни — обади се Дейвид. — За сега поне.
— Моят приятел мистър Джойс си служи с думи и изрази, които никога не съм чувал. Готов съм да се обзаложа, че никой не може да го надпсува на никакъв друг език.
— А след това си изкова и съвършено нов език — вметна Роджър, който лежеше на гръб със затворени очи.
— Не мога да разбера тоя нов език — каза Том. — Предполагам, че не съм дорасъл за него. Но почакайте, момчета, докато прочетете «Юлисиз».
— Тази книга не е за юноши — забеляза Томас Хъдсън. — Наистина не е за вас. Не бихте я разбрали, а не ви трябва и да я разбирате. Повярвайте ми. Почакайте, докато пораснете.
— Прочетох целия роман — похвали се Том. — Всъщност не разбрах нищо, когато го прочетох за първи път. Точно, както ти твърдиш, тате. Продължих обаче да го чета и сега мога да обясня част от книгата на другите. Затова с право се гордея, че съм бил приятел с мистър Джойс.
— Наистина ли е бил приятел с мистър Джойс, тате? — наблегна Андрю.
— Мистър Джойс винаги питаше за него.
— Видя ли, че съм бил приятел с мистър Джойс! — възтържествува Том. — Той беше един от най-добрите ми приятели.
— Не допускам все пак, че си вече в състояние да обясняваш книгата — забеляза бащата. — Още е твърде рано. Коя част обясняваш?
— Последната. Там, където жената разговаря гласно със себе си.
— Монолога — обади се Дейвид.
— И ти ли си го чел?
— Едно на ръка — отговори Дейвид. — Прочете ми го Томи.
— Обясни ли ти го?
— Доколкото можа. Част от него е много трудноразбираема и за двама ни.
Откъде докопахте романа?
— От книгите ти в къщи. Взех го и го отнесох в училище.
— Защо?
— Четях често на момчетата откъси на висок глас и им разправях как сме били приятели с мистър Джойс и колко време сме прекарвали заедно.
— Харесаха ли го момчетата?
Някои от по-вързаните сметнаха, че е попрекалил.
— А учителите узнаха ли?
— Узнаха. Не знаеш ли, тате? Чакай, това май се случи, когато ти беше в Абисиния. Главният учител искаше да ме изгони от училище, но аз му обясних, че мистър Джойс е голям писател и мой личен приятел. Тогава каза, че ще задържи книгата и ще я прати в къщи, а аз обещах да се допитвам до него, преди да чета нещо на съучениците или да им обяснявам класиците. Първоначално, когато се канеше да ме изгони, твърдеше, че съм бил покварен. Но аз не съм покварен, тате. Тоест не съм по-покварен от другите.
— Върна ли книгата?
— Върна я. Искаше му се да я задържи, но аз му обясних, че е първо издание, че в нея, мистър Джойс е писал за тебе и че няма право да я конфискува, защото не ми принадлежи. Май остана много разочарован, че не може да я конфискува.
— Кога ще мога да прочета тая книга на мистър Джойс и аз, тате? — запита Андрю.
— Още дълго време няма да можеш.
— Но Томи я е чел.
— Томи е приятел с мистър Джойс.
— Чу ли какво ти разправях! — възкликна Том. — Тате, ами познавахме ли Балзак?
— Не. Той е живял преди нас.
— А Готие? В къщи намерих две знаменити книги от двамата. «Предизвикателни разкази»36 и «Госпожица дьо Мопен»37. Още никак не разбирам «Госпожица дьо Мопен»“, но продължавам да я чета и се опитвам да вникна в смисъла и това ме увлича. Но щом Балзак и Готие не са били наши приятели, страхувам се, че ще ме изгонят, ако отнеса книгите в училище.
— Бива ли ги, Томи? — полюбопитствува Дейвид.
— Световни са! Ще ти харесат и двете.
— Защо не попиташ главния учител дали можеш да ги четеш на съучениците си? — вметна Роджър. — По-добри са от онова, което момчетата биха изровили сами.
— Не, мистър Дейвис. Не очаквам да разреши. Само пак ще се навие, че съм покварен. Във всеки случай момчетата няма да ги посрещнат така, както ако бяха мои приятели, какъвто беше случаят с мистър Джойс. Пък и не разбирам достатъчно „Госпожица дьо Мопен“, за да я обясня, и не бих имал оная тежест при обясненията, която имах, осланяйки се на приятелството си с мистър Джойс.
36
Сборник с разкази от Балзак, повлиян от духа на Възраждането, където със смела острота са осмени лъжливите отношения в любовта и семейството на френското буржоазно общество. — Б.пр.
37
Роман от Теофил Готие, представляващ смесица от романтизъм, байронизъм, диаболизъм и еротика. В предговора му Готие пръв излага доктрината на течението „изкуство за изкуството“. — Б.пр.