— Любопитен съм да чуя обясненията ти — каза Роджър.
— Де-де, мистър Дейвис! Съвсем елементарни са. Не представляват интерес за вас. Разбирате тая част отлично, нали?
— Твърде добре.
— Бих желал да можехме да се сприятелим с Балзак и Готие така, както се бяхме сприятелили с мистър Джойс.
— И аз бих желал — потвърди бащата.
— Все пак познаваме някой и друг добър писател, нали?
— Разбира се — каза Томас Хъдсън.
На пясъка беше приятно и топло. Томас Хъдсън изпитваше леност и задоволство след работата. Чувствуваше се щастлив от брътвежа на момчетата.
— Я да влезем в морето да поплуваме и да се прибираме за обед — предложи Роджър. — Почва да напича.
Бащата остана да ги наблюдава. С бавни движения четиримата се плъзнаха в зелената вода, като телата им хвърляха сенки върху светлия бял пясък. Телата цепеха повърхността, сенките се отразяваха на дъното от лекия ъгъл на слънцето, кафявите ръце се повдигаха и изнасяха напред, дланите загребваха водата и я изтласкваха, краката биеха отзад с равномерно темпо, главите се извиваха и поемаха въздух с тежки, плавни вдишвания. Томас Хъдсън стоеше и ги дебнеше как плават в посока на вятъра, сърцето му се изпълни с нежност към четиримата. Каза си, че ще трябва да ги нарисува как плават, въпреки че щеше да бъде много трудно. Все пак щеше да опита още това лято.
Домързя го да плува, макар да съзнаваше, че трябва да се изкъпе. Накрая и той влезе в морето, усещайки свежестта на охладената от вятъра вода по напечените си от слънцето крака и прохладата й около чатала си. Плъзгайки се в океанското течение, той отиде да пресрещне завръщащите се. С глава наравно с главите на четиримата сега видя друга картина: плуваха срещу вятъра, идващ от сушата, и плискането на вълните затрудняваше Андрю и Дейвид, които се напрягаха усилено. Илюзията, че са четири морски животни, се беше изпарила. Бяха навлезли плавно и изящно, ала сега вятърът и вълнението затрудняваха двете по-малки момчета. Трудността не беше непреодолима, но достатъчна, за да разруши илюзията, че са в естествената си среда, както изглеждаше при навлизането им в морето. Получаваха се две различни картини и може би втората беше по-добра от първата. Петимата плувци излязоха на плажа и се прибраха в къщи.
— Ето защо предпочитам да плавам под вода — каза Дейвид. — Не трябва да мисля за дишането.
— Защо не отидете на подводен риболов с татко и Томи следобед? — предложи Андрю. — Аз ще остана на плажа с мистър Дейвис.
— Нима няма да дойдете, мистър Дейвис?
— Ще ми се да остана на брега.
— Не го правете заради мене — обади се Андрю. — Имам с какво да се залисвам. Подхвърлих само така наслуки, може би ще останете.
— Възнамерявам да остана — отвърна Роджърс. — Ще полежа и ще почета.
— Не се поддавайте на шмекериите му, мистър Дейвис. Не допускайте да ви влезе под кожата.
— По-приятно ще ми бъде да остана — каза Роджър.
Всички се събраха на верандата, след като се преоблякоха, оставяйки да съхнат банските гащета. Джоузеф донесе блюдо с мидена салата. Трите момчета я нападнаха. Том надигна и бутилка бира. Баща им се отпусна в един стол, а Роджър се зае с приготовлението на аперитива.
— Следобед ме наляга дрямка — каза той.
— Ще ни липсвате — забеляза Том. — И на мене ми се иска да остана.
— Браво, Том. Остани и ти — възкликна Андрю. — Нека татко и Дейвид вървят.
— Не възнамерявам да ловя топките ти — отвърна Том.
— Не искам и да ги ловиш. Има едно негърче, което ще ги лови.
— Какъв хвъргач ще излезе от тебе? — додаде Том. — Няма да пораснеш достатъчно на височина.
— На ръст ще достигна Дик Рудол и Дик Кер.
— За пръв път ги чувам — призна Том.
— Кажете ми името на някой жокей — прошепна Дейвид на Роджър.
— Ърл Санд.
— На ръст ще достигнеш Ърл Санд — подхвърли Дейвид.
— Ти върви да ловиш риба с харпуна, пък аз ще си гледам приятеля мистър Дейвис, както Том е дружил с мистър Джойс. Съгласни ли сте, мистър Дейвис? Тогава в училище има да се перча: „Когато мистър Дейвис и аз прекарахме заедно лятото на оня тропически остров и мистър Роджър написа всичките си блудни разкази, а баща ми рисуваше ония голи жени, дето сте ги виждали всички“. Тате, нали рисуваш и голи жени?
— От дъжд на вятър. Но са със съвсем тъмна кожа.
— Няма значение — възкликна Андрю. — Цветът е без значение. Нека Том се емчи с неговия мистър Джойс.