— Искам да кажа, че не бива да ходите на подводен риболов толкова скоро.
— Еди каза, че можем да отидем.
— Зная. Но още съм много наплашен.
— Еди ще реши.
— Не би ли се съгласил да не ходиш, за да ми доставиш удоволствие?
— Разбира се, тате, щом искаш. Но обичам подводния риболов. Струва ми се, че го обичам повече от всичко друго. И щом Еди разрешава…
— О’кей — каза Томас Хъдсън. — Няма да ти падам на колене.
— Тате, не исках да те огорчавам. Щом не искаш, няма да ходя. Само че Еди каза…
— Какво ще кажеш за мурените! Еди спомена за мурените44.
— Тате, мурени има по всяко време. Ти ме научи да не се плаша от мурените, как да се справям с тях, как да ги откривам, как да търся дупките, в които живеят.
— Така е. Искаш да те пусна да отидеш там, откъдето дойде акулата.
— Тате, всички бяхме излезли. Не упреквай само себе си. Аз се отдалечих прекалено и изтървах оная едра „жълта опашка“, след като я пронизах. Тя окървави водата и кръвта привлече акулата.
— Та не се ли приближи тя подобно на ловно куче? — каза Томас Хъдсън, като се мъчеше да се освободи от вълнението. — Виждал съм и други акули да се приближават с грамадна скорост. Имаше една, която се навърташе около Сигнъл Рок и се промъкваше по същия начин при миризмата на стръвта. Много се срамувам, че не я улучих.
— Стреляше ужасно близо до акулата, тате — вметна Том.
— Стрелях отпред или отзад, но не и в целта.
— Тя не идваше за мене, тате — оправда се Дейвид. — Идваше за рибата.
— Акулата щеше да те налапа и тебе — намеси се Еди, който слагаше масата. — Не се залъгвай, че щеше да ти прости при миризмата на риба по тебе и кръвта наоколо във водата. Тя би налапала и кон. Щеше да налапа каквото и да й падне. Добри боже, по-добре да не приказваме за случилото се! Ще трябва да изпия още една чаша.
— Еди — запита Дейвид, — наистина ли ще бъде безопасно при отлив?
— Разбира се. Нали ти казах вече.
— Да не би да правиш въпрос на чест от това? — запита бащата сина си.
Томас Хъдсън беше престанал да се взира във водата и си беше възвърнал вече самообладанието. Даваше си сметка, че за да се държи така, Дейвид има основание, независимо какво е то, и че като се противопоставя на сина си, постъпва себично.
— Тате, искам само да кажа, че обичам подводния риболов повече от всичко друго и че денят е рядко удобен за риболов, както и че никога не се знае, кога може да се надигне буря…
— И Еди разрешава — прекъсна го бащата.
— И Еди разрешава — засмя се синът.
— Еди разрешава да ви пратя всинца по дяволите! Хайде, сядайте да обядваме, докато не съм изхвърлил всичко в морето! — Томас Хъдсън посочи кастрона със салатата, блюдото със зачервилата се риба и картофеното пюре. — Къде е Джо?
— Отиде да търси акулата.
— Луд човек!
Когато Еди слезе и Том взе да подава яденето, Андрю прошепна на баща си:
— Тате, Еди къркач ли е?
Томас Хъдсън сервираше студената маринова картофена салата, поръсена с едро смлян черен пипер. Беше научил Еди да я приготовлява така, както я готвеха в „Brasserie Lipp“45 в Париж, и тя беше една от най-вкусните гозби, които се поднасяха на яхтата.
— Видя ли го как застреля акулата?
— Разбира се.
— Един пияница не може да има толкова сигурна ръка. Томас Хъдсън сложи салата в чинията на Андрю, сипа и на себе си.
— Питам само защото оттук, където седя, се вижда в кухнята и откакто сме седнали, осем пъти надигна едно шише.
— Бутилката си е негова — обясни бащата на момчето, досипвайки му салата.
Андрю лапаше невероятно бързо. Твърдеше, че така бил свикнал в училище.
— Опитай се да се храниш малко по-бавно, Анди! Еди винаги си, носи своя бутилка на яхтата. Кажи-речи всички добри готвачи попийват. А някои попийват и повечко.
— Видях го осем пъти. Чакай. Сега надига шишето за девети път.
— Прекаляваш, Андрю! — упрекна го Дейвид.
— Престанете и двамата! — смъмри бащата двете момчета. Намеси се и Том.
— Един прекрасен човек спасява живота на брат ти и изпива една глътка или няколко глътки, а ти го наричаш къркач. Не си роден, за да живееш с хората.
— Не съм го нарекъл къркач. Попитах само татко, за да разбера дали обича да кърка. Нямам нищо против пияниците. Искам само да разбера кой е къркач и кой не е.
— Първите пари, които спечеля, ще ги похарча, за да купя на Еди бутилка с любимото му питие, и ще я изпия заедно с него — заяви Том великодушно.
— Какви са тия приказки? — В отвора на стълбището се подаде главата на Еди със старата филцова шапка, килната назад, разкриваща бяла кожа над обгорилата част от лицето, и пура в ъгъла на намазаната с меркурохром уста. — Само ако ви пипна да пиете нещо друго освен бира, ще ви напердаша! И тримата. Да не сте поменали за пиене! Искате ли още пюре?
44
Хищна змиорка (Gymnothorax moringa) с много остри зъби и жълто тяло, изпъстрено с черни петна, която се среща във водите на Антилите. — Б.пр.