— Да, Еди — каза Том и готвачът слезе.
— Надига десетата глътка — съобщи Андрю, надничайки през отвора.
— Затваряй си ченето, коннико! — скара му се Том. — Толкова ли нямаш уважение към един човек със заслуги?
— Вземи си още риба, Дейвид! — подкани го бащата.
— Къде е оная голяма, „жълта опашка“?
— Предполагам, че още не е изпържена. — Тогава ще взема тоя жълт хемулон46.
— Рибата е страшно вкусна.
— Мисля, че рибата става още по-вкусна, когато се прониже с копие, стига да се сготви веднага, защото изтича кръвта й.
— Тате, мога ли да поканя Еди да дойде да изпие една чаша с нас? — попита Том.
— Естествено — отговори Томас Хъдсън.
— Той изпи вече една чаша. Не помниш ли? — обади се Андрю. — Когато се прибрахме в яхтата, изпи една чаша. Спомни си.
— Тате, мога ли да го поканя да изпие втора чаша и да обядва с нас?
— Разбира се.
Момчето слезе и бащата го чу как кани готвача: „Еди, татко каза, че ще ни доставиш удоволствие, ако си приготвиш един коктейл и дойдеш да го изпиеш с нас, както и да останеш да се храниш с нас.“
— Поврага, Томи! На обед никога не ям. Само сутрин и вечер.
— Но защо да не изпиеш едно питие с нас?
— Пийнах вече доста.
— Ще приемеш ли тогава да се почерпим двамата и да изпия бутилка бира с тебе?
— Не мога да ти скърша хатъра — съгласи се Еди.
Томас Хъдсън чу как се отваря и затваря хладилникът.
— Заповядай, Томи.
Бащата чу как двете бутилки бира се чукнаха. Той потърси с очи Роджър, ала Роджър гледаше към океана.
— Наздраве, Еди! За мене е голяма чест да пия наздравица с тебе.
— Поврага, Томи! За мене е чест да пия с тебе. Чувствувам се великолепно. Видя ли как застрелях онази гадна акула?
— Видях, естествено. Еди, няма ли да дойдеш да хапнеш нещо с нас?
— Благодаря, Томи. Няма да дойда.
— Искаш ли да остана при тебе тук, за да не пиеш сам?
— Поврага, не, Том, ти нямаш за какво да се упрекваш. Така ли е? Аз нямам право да пия. Аз нямам право да върша друго, освен да готвя криво-ляво, за да си вадя проклетия хляб. Чувствувам се великолепно. Томи. Видя ли как я застрелях? Наистина ли видя?
— Еди, това беше най-фантастичното нещо, което ми се е случвало да видя. Запитах те само дали искаш да ти правя компания, за да не ти тежи самотата.
— Никога през живота ми не ми е тежала самотата — отвърна Еди. — Аз съм щастлив и имам тук онова, което ме прави още по-щастлив.
— Еди, иска ми се все пак да остана с тебе.
— Не, Томи. Отнеси това ново блюдо с риба и остани горе, където ти е мястото.
— Иска ми се да се върна и остана при тебе.
— Не съм болен, Томи. Ако бях болен, щях да бъде доволен от компанията ти. Чувствувам се така адски добре, както никога досега не съм се чувствувал.
— Еди, сигурен ли си, че имаш достатъчно питие в бутилката?
— Поврага! Сигурен съм. А ако не ми стигне, ще взема малко питие на заем от Роджър или от твоя старец.
— Добре тогава. Ще отнеса рибата — съгласи се Том.
— Страшно се радвам, че се чувствуваш толкова добре. Еди. Намирам, че е чудесно.
Том отнесе в кокпита блюдото с жълта опашка, жълт хемулон, бял хемулон47 и скален епинефелус48. По страните на рибата имаше дълбоки триъгълни нарези, през които се виждаше бяло месо, пържената кожа образуваше хрупкава кафява кора. Том почна да сервира наоколо.
— Татко, Еди заръча да ти благодаря много, но вече се е почерпил. А на обед изобщо не се хранел. Добра ли е рибата?
— Великолепна — каза Томас Хъдсън. — Моля те хапни — обърна се той към Роджър.
— Добре — отговори Роджър. — Ще я опитам.
— Нищо ли не сте яли, мистър Дейвис? — осведоми се Андрю.
— Не, Анди. Но сега ще ям.
8
През нощта Томас Хъдсън се събуди и се вслуша в равномерното дишане на момчетата. Под светлината на месеца ги видя как спят. Спеше и Роджър, унесен в дълбок, почти спокоен сън.
Бащата беше щастлив, че синовете му са при него и не искаше да мисли изобщо за заминаването им. Още преди да дойдат, той беше вкусил от щастието, а и отдавна се беше научил да живее и да твори, без самотата да му тежи като непоносимо бреме, но пристигането на момчетата беше разрушило защитните му навици на живот, които си беше създал. Сега обаче беше свикнал с тяхното нарушение. Навиците, които правеха живота му приятен, се изразяваха в това, че работеше усърдно, че вършеше всичко в определени часове, че подреждаше нещата си на места, че ги поддържаше грижливо, че изчакваше търпеливо да стане време за ядене и почерпка, че четеше нови книги и препрочиташе не малко стари. В този сбор от навици всекидневникът, когато пристигаше навреме, съставляваше събитие, а когато не идваше навреме, неполучаването му се превръщаше в източник на огорчение. Томас Хъдсън беше овладял много от хитрините, които се прилагат от самотниците, за да се спасят от самотата и дори да я забравят, и си беше изработил правила и утвърдил навици, които спазваше съзнателно или несъзнателно. Ала откакто момчетата му гостуваха, изпитваше голямо облекчение, че не е принуден да прибягва до тези хитрини, правила й навици.
46
Тропическа риба (Haemulon seiurus) с жълт цвят и черни ивици, срещаща се във водите на Антилите и крайбрежието на Флорида. — Б.пр.
47
Тропическа риба (Haemulon plumieri) на бели и черни ивици, срещаща се във водите на Антилите и крайбрежието на Флорида. — Б.пр.
48
Тропическа риба (Epinephelus adscensccionus) с кафяв цвят и тъмни петна, срещаща се във водите на Антилите. — Б.пр.